ИЗПОВЕДАНИЕ НА ВЯРАТА НА ИСТИННО-ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ

 

В името на Отца и Сина и Светия Дух - единосъщна, животворяща и неразделна Троица.

Ние вярваме, от все сърце изповядваме и проповядваме всичко онова, което Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква винаги е вярвала и вярва, учи и утвърждава, така както е изразено и ни е предадено от нашия Господ Иисус Христос, от първите очевидци и служители на Словото – св. Апостоли, от седемте Вселенски събора и от нашите свети Отци. Всичко това ние пазим като безценно съкровище до последната йота. Каквото те са приели и одобрили, това и ние приемаме и одобряваме. И каквото те са осъдили и предали на анатема, същото и ние осъждаме, без да добавяме или отнемаме нищо.

Вярваме и изповядваме, че Господ Иисус Христос е Истината, а Църквата е Неговото Тяло, членовете на което носят съборна отговорност пред Христа за запазване на Православието.

Именно предпазвайки себе си от съгрешаване спрямо вечните и спасителни истини на Св. Православие, ние отричаме и осъждаме все-ереста на икуменизма, която проповядва догматическо безразличие и безпрепятствено единение на православни и не разкаяни еретици в една псевдо-църковна общност. Също отричаме всичко, което следва от безбожната все-ерес на икуменизма, като чуждо на истината на Православната Христова църква, напр. признаване спасението на еретиците и друговерците, намиращи се извън Православната Христова Църква, и богохулната протестантска “теория на клоновете”.

Също осъждаме промяната на православния светоотечески календар, предаден ни от нашите предци във вярата; отхвърляме безкрайните икуменически “диалози”, както и различните еретически съглашения между икуменистите (Шамбези, Баламанд и пр.).

Всички участници в тези действия, както и намиращите се в църковно общение с тях, независимо кой календар следват, са се поставили извън Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква на Христа, която, според думите на нейния Глава - Христос, е основана на доброто изповедание на вярата, изопачено и потъпкано от всички икуменисти. Ето защо ние не сме в църковно общение с тях, докато те не се покаят за своето отстъпление и не се върнат по установения ред в Православната Църква.

Всички анатеми на богоносните Отци и на Св. Вселенски събори пряко попадат върху тези новатори-икуменисти. Изцяло заставаме зад анатемата, наложена от светител Филарет (Вознесенски) и Архиерейския Събор на Руската Православна Задгранична Църква през 1983 г. над икуменизма. По своята същност тази анатема има вселенско значение, поради всеобщността на тази ерес. За съжаление самата РПЗЦ впоследствие отрече вселенския й характер и отстъпи от собственото си изповедание, влизайки в евхаристийно общение със Сръбската (член на еретическия Световен съвет на църквите) и Йерусалимската патриаршии.

Всички официални поместни църкви носят отговорността за голямото отстъпление от вярата, което се извърши през ХХ век. Всички те са в общение помежду си (и често парадират с това «единство»). Ето защо те са съ-отговорни за предателствата, извършвани от отделни представители на това «вселенско православно семейство». Така например, още през 1965 г. Вселенската патриаршия вдигна анатемите срещу папството и вписа римския папа-ересиарх в диптиха на Църквата; и сега отношението на отстъпническата йерархия към папата е като към равноправен епископ на Църквата. След дългогодишен диалог с монофизитите се подписаха съглашения, отхвърлящи православната христология, а Антиохийската патриаршия влезе в литургично общение с еретиците-монофизити. Всички новостилни поместни църкви измениха на православното Предание за календара, като особено болезнено е състоянието на Финландската църква, която прие и Григорианската пасхалия.

Извършващите се в икуменическите юрисдикции тайнства са всъщност лъже-тайнства и са лишени от освещаваща благодат. В официалната БПЦ дори формата на Кръщението не отговаря на православната практика – извършва се чрез обливане или поръсване, а не чрез потапяне. Съгласно светите и свещени правила, тези, които са кръстени чрез обливане или поръсване (т.е. без трикратно пълно потапяне) трябва да се приемат в Църквата като некръстени, т.е. чрез православно Кръщение, изискващо три потапяния. Изключения от тази практика (проява на “икономия”) Църквата допуска само при извънредни обстоятелства.

На фона на всички тези красноречиви факти крайно неприемливо е и учението на Оропски и Филийски митрополит Киприян (предстоятел на гръцкия старостилен Синод на противостоящите), според когото и православните християни и икуменистите са членове на Едната Православна Църква, но едните са "здрави", а другите - "болни". "Здравите" не трябва да имат общение с "болните", за да не се "заразят" от тях, макар че всички те заедно пребивават в Едната Църква и имат благодатни тайнства. Болните членове трябва първо да бъдат осъдени на Вселенски събор, за да се твърди, че са отпаднали от Църквата. Непонятно остава къде свършва Православието и започва ереста, къде минава границата между Църквата и еретиците и защо е необходимо прекъсването или запазването на каноническото общение. Тази еклезиология е в пълно противоречие със светоотеческото учение за Църквата и справедливо се  определя като “крипто-икуменична”.

Към отстъпленията, извършени през ХХ век, следва да се прибави и т. нар. “сергианство”, особено силно проявило се в Русия и в другите православни страни от бившия комунистически блок (вкл. България), което се стреми да подчини Христовата Църква на безбожния комунизъм и създаващо нов цезаро-папизъм. Ние почитаме всички новомъченици, които отхвърлиха съглашателството с безбожниците-комунисти, появили се по Божие допущение и просим техните свети молитви.

Достигането на пълно евхаристийно единство сред всички истински православни християни по целия свят, които отхвърлят икуменизма, модернизма, новостилието, сергианството и не са в общение с “официалното православие”, е наше най-съкровено и молитвено желание. Амин.