СВЕТООТЕЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

 

ОТКЪСИ ОТ ДОБРОТОЛЮБИЕТО

Св. Симеон Нови Богослов

 

Слово петдесет и трето

 1) За любовта и за това, какъв е животът и какви са делата на добродетелните мъже.

2) И облажаване на тези, които имат сърдечна любов.

 

1. Възлюбени мои братя! Желая да беседвам с вас за душеспасителните предмети и се срамувам (че това е истина - свидетел ми е Христос!) пред вашата любов, като зная своето недостойнство. Затова бих желал (както знае това Господ) всякога да мълча и да не повдигам очите си, за да погледна на човешко лице, тъй като моята съвест ме изобличава затуй, че съм определен, без да съм достоен за това, да бъда ръководител на всички вас, сякаш познавам пътя на добродетелта - аз, който не познавам дори това, което е под нозете ми, и още не съм встъпил в Божия път. Затова много скърбя, задето аз смиреният съм удостоен да ръководя вас, по-достойните от мен, които сам аз би трябвало да имам за свои ръководители, защото съм по-ниско от всички вас и нямам слово, което да е засвидетелствано и потвърждавано от моите дела и от моя живот, за да въздейства върху вас, да ви напомня за закона на Бога и за Неговата свята воля. Защото зная, че никога нищо не съм изпълнил от това, което искам да кажа на вас, а на мен много добре ми е известно, че нашият Господ и Бог не облажава този, който само поучава, но - този, който по-напред изпълнява, а после поучава. Който, казва Той, изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно (Мат. 5:19). Защото и ония, които слушат такъв учител, са готови да му подражават, като получават полза не толкова от неговите думи, колкото биват подтиквани и подбуждани от неговите дела да действат подобно на него. Това аз не притежавам и моята съвест свидетелства, че няма у мене нищо добро. Но моля ви и ви умолявам, възлюбени мои братя, не спирайте вниманието си върху моя нерадив живот, а върху заповедта на Христа Господа и наставленията на светите отци; тъй като тези богопросветени наши отци не са ни предали нито едно правило, което по-напред сами да не са изпълнили.   

И така, Христовите заповеди да бъдат единият общ за всички нас път, който да ни отвежда на небесата и при Самия Бог. Макар словото и да разкрива много пътища, да посочва много начини, които могат да въведат човека в небесното царство, но в действителност не са много пътищата, а е един пътят, само че той се разделя на много пътища, съобразно със силата и желанието на всекиго. Защото всеки от нас започва със своеобразни дела и трудове, сякаш започваме да се движим от различни места и градове, като се стремим обаче да пристигнем в едно и също място, т.е. в небесното царство. Когато слушаме за делата и пътищата на онези човеци, които живеят по Бога, трябва да разбираме под това техните духовни добродетели. И тези, които са започнали да вървят по тях, трябва винаги да имат едно пред погледа си и към една цел да се стремят, за да се съберат всички от различните страни и места в единия град, т.е. в царството небесно, и да се сподобят да царуват с Христа, покорявайки се на Единия Цар, т.е. на Бога и Отца.

И така, един град посочихме ние; а пътят на всекиго от тези, които вървят към него, макар те и да идват от различни страни, е еднакъв с всички други: това е любовта. Ние имаме светата и неразделна троица на добродетелите - вярата, надеждата и любовта, и последната е най-първа и по-голяма от всички, бидейки предел на (нравствените) красоти (добродетели). Върху нейното домостроителство е положена нашата вяра (ею удомостроительствована вера наша; или: нейното домостроителство устрои нашата вяра), върху нея е основана надеждата и без нея нито едно от съществуващото не е станало и никога не ще стане. Тази любов има много имена и много дела, и нейните признаци са преизобилни, и свойствата й са преголямо множество. Но нейната същност е една и за всички съвършено непостижима - и за ангелите, и за хората, и за всяка друга твар, която е възможно и на нас все още да не ни е позната. Тя е неизразима със слово, непристъпна в славата си, неизследима в нейните произволения (советахъ -намерения, промисли, съдби). Тя е и вечна, защото е безвременна. И незрима е тя, защото се умопредставя, но не се постига. Много са красотите у нея на неръкотворния и свят Сион, които веднага щом някой започне да вижда, престава да се утешава вече с привлекателните призраци (букв: привидности; видимостями мира) на света и да обича неговата слава.

2. Но позволете ми, братя, да побеседвам с тази любов и да я приветствам, за да удовлетворя с това, доколкото ми бъде възможно, своята привързаност към нея. Защото призовах в ума си красотата на непорочната любов, и внезапно нейната светлина възсия в моето сърце и от нейната сладост аз бях възнесен вън от себе си; прекрати се действието на моите телесни чувства (сетива, усещания), аз излязох мислено от сегашния живот и забравих за всичко, което е в този свят. Но не зная как, тя отново отстъпи от мен и ме остави сам да оплаквам своята немощ. О, прежелана любов! Блажен е този, който те е възлюбил, защото такъв вече не ще поиска да обикне страстно никоя човешка красота. Блажен е този, който се е сплел с теб чрез божественото желание, защото такъв ще се отрече от целия свят и с който и човек да се сближи, не ще се оскверни. Блажен е, който се е пленил от твоите красоти и с изпълнено желание им се е насладил, защото такъв ще се освети в душата си с пречистата кръв и вода, които изтичат и извират от теб. Блажен е, който те е прегърнал с цялото си сърце, защото такъв ще се измени с добро изменеие в своя дух и ще се възрадва с душата си, понеже ти самата си неизказана радост. Блажен е, който те е придобил, защото такъв вече не ще счита за нищо и всичките съкровища на света, тъй като самата ти си истинското богатство, което никога не оскъднява. Блажен и трижди блажен е този, на когото ти си подала своята десница, защото такъв, независимо от цялото свое видимо безславие, ще бъде по-славен от всички прославени и по-почитан и от всички почитани. Достоен за хвала е този, който те търси, прехвален е този, който те намери; но по-блажен от всички е този, който бъде възлюбен от теб, този, когото ти поставяш отдясно на себе си, който е наставляван от тебе, който живее в теб, когото ти насищаш с безсмъртна храна, т.е. с нашия Господ Иисус Христос.  

О, божествена любов! Къде държиш ти Христа? Къде Го криеш? Защо взе Избавителя на света и Го отдалечи от нас? Открехни и за нас своята врата, за да съзрем и ние Христа, Който пострада за нас, и да започнем да се уповаваме на Неговата милост, защото ако Го видим, то вече и никога не ще умрем. Отвори ни - ти, която стана за Него врата към Неговото домостроителство на въплъщението и подтикна непринуждаваните, а сами по себе си богато изливащи се съкровища на щедростите на нашия Владика да поемат греховете и немощите на всички човеци - и не ни прогонвай, като казваш: не ви познавам. Дойди при нас и ни познай, тъй като ние не сме познати от теб. Всели се в нас, та Господ, като дойде заради теб, да посети и нас смирените, бидейки посрещан от тебе, понеже самите ние не сме ни най-малко достойни за това; а когато дойде Той, да поостане, беседвайки с тебе, а между това да позволи и на нас грешните да паднем в пречистите Му нозе; и ти тогава би казала добра дума за нас и би измолила за нас прошка на нашите грехове, за да се сподобим чрез тебе отново да се потрудим и да послужим на Него, нашия Владика. И Той ще ни вземе под Своята закрила и ще ни насити.

О, света любов! О, ако получим прошка заради тебе и се сподобим да вкусим благата на нашия Владика, чиито сладости без теб никой не може опитно да познае! Който не те е възлюбил докрай и който не е възлюбен от теб, както подобава, този, възможно е, и да върви, но още не е достигнал. За този, който върви, все още не е сигурно дали ще достигне, преди да е свършил пътят. Но за този, който те е постигнал или когото ти си постигнала, не може да има никакво съмнение, неговият успех е истински. Защото ти си завършек на закона - ти, която ме обгръщаш, която ме съгряваш и възпламеняваш сърцето ми, за да възлюбя безмерно Бога и братята си. Ти си наставница на пророците, спътешественица на апостолите, сила на мъчениците, вдъхновение на отците и учителите, съвършенство на всички светии, а и мен самия правиш пригоден за настоящето служение.        

Но простете ми, братя, задето замалко се отклоних от предмета на това слово. Моята привързаност към любовта ме подбуди да сторя това. Спомних си за нея - и възрадва се сърцето ми, и аз се устремих към възпяването на нейните чудеса. Умолявам и вашата любов, търсете я с всички сили, с вяра тичайте след нея, за да я достигнете и за да не пропадне напразно вашата надежда. Защото всички трудове и подвизи, които нямат своето начало и край в любовта, придружена със съкрушен дух, са празни и безполезни. Христовият ученик не може да бъде познат по никоя друга добродетел, освен по любовта, както Сам Христос говори: по това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си (Иоан. 13:35). Поради любовта Бог стана човек и живя сред нас. Поради любовта Той по Своя воля претърпя всички животворни страдания, за да избави човека от тъмниците на ада и да го възведе на небесата. Поради любовта апостолите завършиха своя път в постоянни подвизи и като уловиха с мрежата на словото цялата вселена, извлякоха я от дълбините на идолослужението на брега на небесното царство. Поради любовта мъчениците проляха своята кръв, за да не изгубят Христа. Поради любовта нашите богоносни отци и учители на вселената с готовност жертваха своя живот за светата съборна и апостолска Църква. Поради нея и аз, като приех предстоятелстването над вас, се подвизавам да ви уча в божествените слова, за да се окажа следовник на ония учители на нашата Църква и доколкото това е в силата ми, с готовност да поема всеки труд и всичко да претърпя, единствено за да направя от своя страна всичко, което би послужило за добро и за ваше назидание, и да ви представя на духовната Христова трапеза като съвършени жертви и разумни всесъжения. Вие сте Божии чеда и Той ви предаде на мене да се грижа за вас като за малки деца. Защото вие сте моето сърце, моите очи. Вие сте моята похвала и печатът на моето учителство, ако говоря с думите на апостола.

Да се подвизаваме, възлюбени в Христа братя мои, та както с другите добродетели благоугаждаме на Христа Господа, така да Му благоугодим и с любовта, която трябва да имаме един към друг, за да се радва Бог на нашето съгласие и съвършенство в любовта; за да се радвам и аз смиреният, като виждам всякогашното ви преуспяване в живота по Бога и че той се устремява все към по-доброто и по-доброто и възраства във вярата, чистотата, в страха Божий, в благоговението, в духа на съкрушение и смирение, в страдалчестването на сърцето, придружено от сълзите, чрез които душата се очиства и цялата се изпълва с божествената светлина и със Светия Дух. И тази моя радост да бъде за ваше благословение и за причастяването ви към вечния и блажен живот в Христа Иисуса, нашия Господ, Комуто е славата во веки. Амин.

  

Слово петдесет и четвърто

 1) За съвършената любов и за това, какво е нейното действие.

2) И за това, че ако не се погрижим да приемем благодатта на Светия Дух тук, в сегашния живот, то тогава е невъзможно да бъдем верни и християни; не ще бъдем също така и Божии чеда.

 

1.Ако този, който е злонравен, пред очите на света си придава вид на добродетелен човек, за да прелъсти и погуби мнозина; ако, казвам, такъв човек е окаян и мерзък пред Бога и достоен за всякакво осъждане от човеците; то е явно, че онзи, който е безстрастен, а се представя пред света като страстен (както правеха и много от древните отци, за да послужат за доброто и спасението на мнозина), е прехвален и преблажен. Защото както дяволът - който отдели човека от Бога и го лиши от всичките блага на рая, посредством това, че като се скри в змията, го посъветва (да избере) привидно доброто и полезното за себе си, а в действителност то бе смъртоносно - се оказа богоборец и човекоубиец; така противно на това този, който пред очите на света се представя като недобър и говори някакви думи, привидно лукави, имайки за цел да узнае дяволските дела на тези, които само изглеждат добродетелни и благоговейни, за да ги обърне на пътя на покаянието и спасението, наистина е подражател на Христос, помощник на Божията воля, спасител и избавител на човеците.

Това впрочем могат да вършат само тези, които не са привързани към този свят и нямат никакво пристрастие към неговите привлекателни привидности, но като съвършено са се отчуждили от всяко светско пристрастие, всецяло са се съединили с Бога и целите вътре в себе си имат Христа - и в делото, и в опита, и в чувството, и в познанието, и в съзерцанието. Лошо е разбира се да се следим помежду си и с любопитство да разузнаваме какво говори и какво върши нашият ближен; но това е така само тогава, когато някой върши това с лоша цел, за да го охули или опозори, или очерни, като разгласява навсякъде какво е видял или чул. Но ако някой върши това с добра цел, с любов към своя ближен, с благоразумие и с познание на делото,  за да изправи грешките му, като при това от цялата си душа и със сълзи се моли на Бога за неговото спасение, то тогава това не е лошо. Зная един човек, който употребяваше много начини и различни похвати, за да узнае какво вършат живеещите с него, но правеше това не за да им причини някаква вреда, но за да им помогне след това да оставят своите лоши дела и зли помисли, като привлече към себе си кого с дума, кого с някакъв подарък, кого - по някакъв друг начин; и понякога той плачеше ту за един, ту за друг някого, понякога се биеше в лицето и в гърдите заради нечие спасение, понякога сам приемаше лице на съгрешил със слово или дело и представяйки самия себе си като съгрешил с греха на своя брат, изповядваше тоя грях на Бога и молеше за прощение, проливайки обилно сълзи. Познавах и друг, който така много се радваше за подвизаващите се, изправни във всяка добродетел и преуспяващи в доброто, сякаш бе уверен, че ще получи награда за техните добродетели и подвизи, по-голяма и от тази на самите подвизаващи се; и отново, за ония пък, които съгрешаваха с дума или с дело и оставаха в греха, така силно скърбеше и се съкрушаваше, сякаш не се съмняваше, че самият той ще дава отговор за всички тях и ще бъде хвърлен в ада. А зная и такъв, който така силно желаеше спасението на своите братя, че много пъти с горещи сълзи умоляваше Бога или и тях да спаси, или и той да бъде предаден заедно с тях на мъките. Движен от богоподражателната топла любов, той по никакъв начин не желаеше да бъде спасен сам, без своите братя. Защото така духовно се беше съединил с тях чрез съюза на светата любов, в Светия Дух, че и в небесното царство не желаеше да влезе, ако се раздели с тях. О, свято единение! О, свят съюз! О, неизследима сило на любомъдрата душа, или по-добре да се каже - на богоносната, съвършената в любовта към Бога и към ближния!

2. Който още не е достигнал в мярата на такава любов и не вижда в душата си никакви нейни прояви, той все още по земному и на земята живее, или по-добре казано - такъв все още се крие под земята, като къртица; защото подобно на къртицата, и той е сляп и само чрез слуха чува говора на ония, които са на повърхността на земята. Какво нещастие! Ние сме родени от Бога в светото Кръщение, станахме безсмъртни, сподобихме се да се именуваме с небесно име и да бъдем наследници на Бога и сънаследници на Христа, и небесни граждани - и все още не сме приели в чувството си и не сме познали от опит тези велики блага. Но както желязото не усеща нищо, когато го слагат в огъня, както не чувства нищо и бездушната кожа, когато я боядисват - такива сме и ние, когато, бидейки отрупани с такива Божии блага, изповядваме, че нямаме никакво усещане за тях. Като представяме себе си за християни и показваме на света, че сме верни и съвършени християни, хвалим се със своята вяра и с тези големи блага, които сме получили от Бога в нея; но в делата на вярата си оставаме неподвижни и живеем живот, наистина окаян и достоен за съжаление. В това отношение ние приличаме на театралните актьори, които приемат образа на царе и на други велики човеци, а сами по себе си са бедни и нищожни; или приличаме на блудници, които по природа са некрасиви, но като се понагиздят и поначервят с багрила, се представят за красавици. Но характерните черти и признаци на християните, родени от Бога, не са такива. - Но както детето, когато излезе от утробата на майката, чувства този въздух, без да го е познавало, и начаса от само себе си започва да вика и да плаче; така и този, който бива роден от благодатта на всесветия Дух, излиза от този свят, сякаш от някоя мрачна утроба и като влиза в умната и небесна светлина, и по някакъв начин прониква донякъде в онази божествена светлина, в същото време изведнъж се изпълва с неизказана радост и пролива сълзи без скръб, мислейки от какво робство на тъмнината се е освободил и в каква бляскава светлина се е сподобил да влезе. Такова е началото на християнството! А тия, които не са видели и не са изпитали това благо, или след като са го изпитали - са го изгубили, а за да го придобият отново не са го потърсили от Бога, чрез търпение и дълго злострадание, пребивавайки в плач и сълзи, та като се очистят с делата на покаянието, т.е. с пост, бдение, молитва, сърдечно съкрушение и подобното на това, отново да получат онова изгубено благо, то-ест благодатта на Светия Дух, и да се съединят с него, - такива как могат, кажи ми, дори да се именуват християни, когато те въобще не са такива, каквито следва да бъдат християните? Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух (Иоан. 3:6). Този пък, който се е родил от Духа и е станал съвършен мъж, но никога не е помислял каква благодат е загубил поради недобрия си живот и не е осъзнал, че има дълг да се обнови духовно чрез покаянието и отново да приеме божествената благодат, за да преобрази своя живот, и не е предприел никакви грижи и действия за това, - такъв как може да бъде духовно Божие чедо? Или как би могъл да бъде причислен към истинските християни, които са духовни чеда на Бога? Нима сам скришом ще се вмъкне посред чедата на светлината и ще седне заедно с тях на царската трапеза? Но за това ще го изгонят навън, понеже не е син на светлината, а на плътта и кръвта, и като свържат ръцете и нозете му, ще го хвърлят във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели. И справедливо. Защото такъв, който е получил възможност да стане Божие чедо и наследник на небесното царство и на вечните блага, и по всякакви начини е научен как, с какви добродетели и с изпълнението на какви Божии заповеди може да достигне тази чест и слава, но е презрял всичко това, като е предпочел земното и тленното пред небесното и нетленното и е поставил временната слава по-високо от вечната, - как да не бъде отделен такъв от останалите верни?

Затова ви моля, възлюбени мои братя, докато имате време и все още се намирате в сегашния живот - подвизавайте се! Побързайте да станете синове Божии и чеда на светлината; а това ни се дарява от рождението, което става свише чрез покаянието. Намразете света и всичко, което е в света; намразете плътта и страстите, които се раждат от нея; намразете всяка зла похот и користолюбие, дори до най-дребната вещ. И ще ни бъде лесно да направим всичко това, ако държим непрестанно в мисълта си каква велика слава, радост и покой ще получим чрез него. Защото кажете ми, моля ви, какво друго на земята или на небето може да бъде по-славно от това да бъдеш син Божий, наследник на Бога и сънаследник на Христа? Наистина, няма такова нещо. Ние пък, като предпочитаме земното и временното, не търсим небесните блага и не ги обичаме от цялата си душа, явно показваме на ония, които ни виждат, първо - че сме неверни, както е написано: как можете да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? (Иоан. 5:44), а после - че сме станали роби на страстите и сме се прилепили към земята и земното, изобщо не искаме да издигнем ума си към небето и Бога, но безумно престъпвайки Неговите заповеди, отпадаме от Неговото осиновление. И какво, кажи ми, може да бъде по-безумно от този, който пребивава в непослушание пред Бога и не се подвизава да бъде Негов син? Който вярва, че Бог съществува, той мисли за Него по най-велик и преславен начин, като изповядва, че Той Единият е Владика (Вседържител), Господ и Творец на всички неща и че е безсмъртен, вечен, нетленен, непостижим и неизречим. А този, който знае това и вярва, че Бог е такъв, как може да не Го възлюби? Или как е възможно да не се предаде на подвизи (благоугодни Нему), до готовност да Му принесе самия си живот в жертва поради любовта към Него, за да се сподоби да бъде, не ще кажа, Негов син и наследник, но поне един от Неговите верни раби, които стоят близо до Него?

Ако всякой, който се подвизава и ненарушимо пази Христовите заповеди, е син и чедо Божие, то разбира се, той е и верен и пред всички показва, че е християнин. А ние, като презираме заповедите на Бога и престъпваме Неговите закони, заради което Сам Той ще ни въздаде, когато отново дойде с голяма слава и със страшна сила, чрез своите дела показваме, че сме неверни и верни само на думи. Не се заблуждавайте. Вярата без християнски дела не ще ни принесе никаква полза; защото в такъв случай тя е мъртва, а мъртвите не могат да приемат живот иначе, освен ако не го търсят и получат чрез изпълнението на Божиите заповеди. Чрез изпълнението на Божиите заповеди възраства вътре в нас, подобно на някой съставен от много части плод, любовта, милосърдието, благостта към ближните, кротостта, смирението, търпението в изкушенията, непорочността и чистотата на сърцето, посредством която се сподобяваме да виждаме Бога. И във вече чистото сърце възсиява благодатта и просвещението на Светия Дух, Който ни възражда, прави ни синове на Бога, облича ни в Христа, запалва светилник в душата ни, прави ни чеда на светлината, освобождава душите ни от тъмнината, и отсега още, в този живот, ни прави причастни на вечния живот, макар ние и да не знаем това. Затова, да не дръзваме да основаваме надеждата си за своето спасение върху някакви частни, показвани от нас добродетели, като например поста, бдението и спането на гола земя, и другите разни телесни злострадания, като небрежим за посоченото изпълнение на Божиите заповеди и мислим, че можем и без него да се спасим, единствено с тези телесни добродетели, защото това е невъзможно, невъзможно. Може да се убеди в това всеки чрез примера за петте неразумни деви и от тези, които вършеха чудеса и знамения в Христово име, но понеже нямаха в душата си любовта и благодатта на Светия Дух, те ще чуят някога от Христа Господа: не ви зная откъде сте, махнете се от Мене всички, които вършите неправда (Лук. 13:27). Може да се убеди и от примера на много други християни, които нито показаха живот достоен за своето име, нито извършиха християнски дела, нито станаха чеда Божии, но са плът и кръв, тъй като изгубиха благодатта, получена чрез св. Кръщение, но не я потърсиха усърдно и не положиха грижи отново да я възприемат чрез покаянието. Такива никак не могат да победят нито плътските похоти, нито душевните страсти; не могат те и нито една добродетел да изпълнят, както това иска Бог, т.е. благоугодно и съвършено, както е казал Господ: без Мене не можете да вършите нищо (Иоан. 15:5). Но умолявам ви, братя мои, нека да положим, колкото можем, старание и да се подвизаваме, за да се сподобим да получим благодатта на Светия Дух в сегашния живот и чрез това да станем достойни за вечните блага, - по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава чест и слава во веки веков. Амин.

 

Слово петдесет и пето

 1)     За тези, които са причастни на благодатта на Светия Дух.

2)    И за това, че обичащият човешката слава не ще получи никаква полза от добродетелите, макар и всичките да ги е изпълнил.

 

1. Ако тези, които предстоят пред земния цар, са радостни, и както сами считат това за голяма слава и чест и се хвалят с него, така и от другите биват хвалени и облажавани; то колко повече ние, които станахме воини на Небесния Цар и възприехме върху себе си Неговото служение, имаме за дълг да се радваме и веселим затова, че се сподобихме да бъдем причислени към Неговите раби и призвани да се трудим за славата на Неговото име! А ако се удостоим някога да видим и Неговото лице и да застанем в чина на тези, които предстоят пред Него, не ще ли бъде по-превъзходно това от всяка похвала и от всяко блаженство? Но ако някой стане още и Негов верен приятел и бъде удостоен да чуе Неговите слова и Неговия владетелски глас, то кой човешки ум и кой език ще може да изобрази величието на тази слава и на тази чест? Ако е невъзможно да бъдат обхванати от човешкия ум благата, приготвени от Бога за обичащите Го, които око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на сърце не е идвало, защото те превъзхождат всички видими блага; то толкова повече непостижим за мисълта и по-високо от тях е Бог, Който ги е приготвил. Но тези, които са се сподобили да Го видят, да предстоят пред Него и да беседват с Него, и са станали съобщници и причастници на Неговото божество и слава, разбира се са по-високо от тия блага, които са приготвени за тях от Бога, тъй като те са възприели в себе си Самия Господ, Който е приготвил тези блага. Че такива хора е имало и има и досега, не говоря за след смъртта, но в сегашния живот, в това ни убеждава цялото Божествено Писание, за това свидетелстват всички светии, потвърждавайки го със собствения си живот и в това число - и блаженият Симеон Студит (чиято памет честваме сега). Свидетелстват също така за това и тези, които прославят светиите с похвални слова.

Този - преподобният наш отец Симеон - така просия с богоугодния си живот, че с висотата на своите добродетели и със своите свръхусилни подвизи надмина не само живелите по негово време, но и много от древните и богоносни наши отци. Затова и стана достоен за множество похвали и величания, прославя се и се облажава от нас, доколкото това ни е по силите. Похвала и прослава на светиите представлява тази двоица - православната вяра и добродетелното житие, а третото са даровете на Всесветия Дух. Първите две - вярата и делата, биват последвани и съпровождани и от третото - даровете. Когато някой прекара живота си богоугодно и стои с мисълта си в православието, и бъде облагодатен и прославен от Бога с благодатта на Светия Дух, тогава той получава похвала и възвеличаване от цялата Църква на верните и от всички нейни учители. Но ако някой няма непогрешима вяра и добри дела, върху такъв никак не е възможно да снизходи благодатта на Светия и достопоклоняем Дух. А ако в някой човек не влезе благодатта на Светия Дух, за да обитава в него явно и съзнавано от него, то такъв по никой начин не следва да се нарича духовен човек. А  как е възможно да бъде свят този, който не е станал духовен? И за кое друго дело или за какъв подвиг ще тръгнем да облажаваме онзи, който не е станал свят? Блажен е само Бог, а онзи, който не е причастен на Бога или по-добре да кажем - който няма в себе си Бога, как ще бъде блажен? Струва ми се, че това по никой начин не може да стане.  Ако слънцето е лишено от светлина, как ще може да бъде назовавано слънце? И човекът, който няма Светия Дух, как ще може да се нарича свят? Господ е казал: бъдете свети, защото Аз съм свет (Лев. 19:2). С това Той подбужда нас, които сме грешници, доколкото е възможно да Му подражаваме посредством добрите дела; и сякаш по някакъв начин ни казва: бягайте от всяко зло и вършете всяко добро, усвоете всяка добродетел и бъдете свети, доколкото е възможно, ако желаете да имате общение с Мене. Защото Аз съм свет, то-ест чист и непорочен, и това, т.е. - чистотата и непорочността, е в Мен по естество. А вие ще станете свети, ако чрез изпълнението на Моите заповеди, се очистите от сквернотата на греховете си и приемете от Мене благодатта на Всесветия Дух. Това именно и означават думите: бъдете свети. Човекът тогава става свят, когато страни от злото и върши добро, не затова - за да бъде осветен от добрите дела, защото от дела по закона не ще се оправдае нито една душа, а затова, че чрез вършенето на добрите дела той става свой (се приобщава) и се уподобява на светия Бог. Думите: бъдете свети, защото Аз съм свет, вярвам, че са казани от Господ най-вече към ония, които са получили благодатта на Всесветия Дух. Чрез тях Той ги предпазва, за да не би като се надяват на благодатта на Светия Дух, те да се предадат на безгрижие и поради нехайство отново да се върнат към лошите дела; Той сякаш им казва: ти, духовни човече, който получи благодатта на Светия Дух и чрез тази благодат прие и Мене, не се предавай на бездействие и на безгрижие; защото бездействието поражда лукавство (самоугодие), а от лукавството се ражда всеки вид зло. И така, пребъди свят, чрез непрестанното изпълняване на Моите заповеди, ако желаеш Аз всякога да бъда в теб и с теб, а ти - в Мене и с Мене. Тъй като нашият ум е винаги в движение и не може да пребивава в пълно бездействие, то е необходимо да го въвеждаме в грижата и ревността за изпълняването на Христовите заповеди. Човешкият живот е обграден от грижи и задължения, и не е възможно напълно да се освободим от тях, макар мнозина да са се подвизавали с всички сили да преуспеят в това. Човекът е създаден така и в началото, както се вижда: защото Адам в рая получи заповед да изпълнява и да пази. Следователно, за нас е естествено вършенето на добри дела и ония, които се предават на бездействие и леност, колкото и духовни и свети да са били дотогава, хвърлят себе си в неестествената страстност (самоугодието).

2. Както изворът, от който тече вода, ако пресъхне, вече не е извор, а суха дупка или ров; така и този, който всякога очиства себе си чрез изпълняването на Христовите заповеди, ако след като се очисти и се освети от Бога, отслаби донякъде изпълняването на заповедите, то начаса съразмерно с това той отслабва и в съвестта си. (съзнателността си?) А който вследствие на това съзнателно се подчини на какъвто и да е, макар и един-единствен грях, той напълно изгубва и самата чистота; както и от малкото количество кал се замърсява целият съд, пълен с чиста вода. А като грях тук разбирам не този, който се извършва и с тяло, но всяко страстно влечение, което невидимо се появява в душата и с което душата се съгласява. И не си позволявайте, братя мои, да не вярвате на моите думи, но знайте, че дори и да сме изпълнили всяка добродетел и да не сме оставили нито една Христова заповед - ни голяма, ни малка, дори и да сме вършили чудеса, но ако след това само обикнем човешката слава и започнем да я търсим, ще унищожим наградата за всичките останали наши добродетели. Защото като търсим човешката слава и я предпочитаме пред Божията слава, ние подлежим на съд, като идолопоклонници, понеже служим повече на творението, отколкото на Твореца. Но онзи, който не търси, а само приема с радост и самоуслада слава от тоя свят и когато му я въздават, неговото сърце се радва поради нея, ще бъде осъден като блудник. Такъв прилича на човек, който като желае да опази девството си, страни от жените, не отива при тях и не завръзва познанства с тях, но когато при него дойде някоя жена, той я приема с радост и се насища със сластта на смешението. Това същото бива и при всяка друга похот и страст. От завист ли е обладаван някой, или от сребролюбие, или от ненавист, или от друга някоя зла немощ, то той не ще може да получи венеца на правдата. Защото Бог е праведен и не допуска да има за съобщници неправедните, Той е безстрастен и не се сближава със страстните, Той е свят и не влиза в нечистата и зла душа. А зъл е всеки, който приема в душата си семето на злия дявол, което поражда в него тръните и бодилите на греха, тези предвестници на вечния адски огън. Такива са завистта, ненавистта, злопаметството, сърдитостта, самомнението, тщеславието, гордостта, лукавството, подозрителността, клеветата и всяка друга срамна и долна страст, която осквернява душата, както казва Христос Господ.

А с нас, братя, да не бъде никога това - да приемем поради нерадението си вътре в сърцето семето на злия дявол, от което израстват такива плевели; но да принасяме всякога на Христа Господа плодовете от това, което се сее и се обработва в нас от благодатта на Светия Дух, да принасяме един - тридесет, друг - шестдесет, друг - сто, такива плодове: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. И при това, да се храним с хляба на познанието и да възрастваме в добродетелите, като се стремим да достигнем до мъж съвършен, в пълната възраст на съвършенството на Христа, Чиято е всяка слава, чест и поклонение, во веки веков. Амин.

  

Слово петдесет и шесто

 За вярата и към тези, които казват, че за живеещия в света е невъзможно да достигне съвършенство в добродетелите. В началото на словото е поместен много поучителен и полезен разказ.

 Добро дело е да проповядваш пред всички Божията милост и да възвестяваш на своите братя Неговата неизказана благодат и голямата благост, която има Той към нас. - Зная един човек, който нито дълги и големи пости пазеше, нито бдения извършваше, нито на гола земя спеше, нито други подобни, особено тежки, подвизи не налагаше върху себе си; но като извикваше в паметта си своите грехове, позна своята окаяност и като осъди себе си, се смири. И многомилостивият Господ го спаси заради това едничкото, както казва божественият Давид: смирих се и ме спаси (Пс. 114:6). Накратко казано: той повярва на думите на Бога и заради тази вяра Господ го прие. Пред придобиването на смирението има много препятствия, които преграждат пътя към него; но за да се повярва на думите на Бога, няма никакво препятствие, което да би поставило преграда пред това. Веднага щом поискаме от цялата си душа, тогава и ще повярваме. Защото вярата е дар на всеблагия Бог, който (дар) Той ни е дал да имаме естествено (вложил го е в нашето естество), като е подчинил неговото употребление на самоопределението на нашата воля. Затова и скитите и варварите по естеството си имат вяра и вярват помежду си на своите думи. Но за да ви покажа на дело действието на вярата, която обхваща цялата душа, послушайте, ще ви разкажа в потвърждението на казаното един разказ.

Живееше в Константинопол човек, на име Георгий, младеж на двадесетгодишна възраст. Това бе в наши дни и е в нашите спомени. Той бе красив по лице и в неговата походка, в начина, по който се държеше и общуваше, имаше нещо показно; така че поради тази причина за него правеха най-различни недобри предположения ония, които гледат единствено на външността и като не знаят какво е скрито вътре във всеки човек, съдят погрешно за другите. Той се запозна с някакъв монах, който живееше в един от константинополските манастири и който бе свят човек; и като му откри съкровените тайни на сърцето си, му сподели и това, че силно жадува спасението на своята душа. След като го поучи както следва и му даде да извършва неголямо правило, честният старец му даде още и книжката на св. Марк Подвижник, в която той пише за духовния закон. Младежът прие тази книжка с такава любов и с такова благоговение, като да му бе пратена тя от Самия Бог, и силно повярва в нея, надявайки се да получи голяма полза и добър плод. Затова той я четеше с голямо усърдие и внимание и като я прочете цялата, получи голяма полза от всичките нейни глави. Но от всичките глави, най-вече три се запечатаха в сърцето му. Първата: “Като търсиш изцеление, грижи се за съвестта (внимателно се вслушвай в нея); и което тя ти казва - това и направи, и ще получиш полза” (глав. 69). Втората: “Този, който търси (очаква да получи) действеността на Светия Дух, преди да е изпълнил заповедите, е подобен на купен с пари роб, който още в мига, когато са го купили, иска заедно с платените за него пари да му подпишат и свободата” (гл. 64 - за желаещ. да се оправд. чрез дела). Третата: “Този, който се моли телесно и все още няма духовен разум, е подобен на слепеца, който викаше: Сине Давидов, помилуй ме! (Марк. 10:48) А друг един, който по-преди бе сляп, когато прогледна и видя Господа, вече не го наричаше Син Давидов, но Го изповяда като Син Божий (Иоан. 9:35, 38)” (гл. 13, 14 за дух. закон). Тези три глави много му се понравиха и той повярва, че ако внимава над съвестта си, както учи първата глава, ще получи изцеление (на душевните немощи); чрез изпълняването на заповедите ще постигне действеността на Светия Дух, както учи втората глава, а чрез благодатта на Светия Дух ще прогледне духовно и ще види неизказаната красота на Господа, както обещава третата глава. - И той бе уязвен с любов към тази красота и макар че все още не я бе видял, силно я възжела и усърдно се стремеше към нея, с надеждата накрая да я види.

При все това, той обаче не вършеше нищо особено (както ме уверяваше под клетва), освен това, че всяка вечер неизменно изпълняваше онова неголямо правило, което му бе дал старецът, и само след като вече го бил изпълнил, лягал в постелята си и заспивал. Но след време съвестта започнала да му говори: направи още няколко поклона, прочети и няколко други псалми, кажи колкото можеш повече пъти: Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Той охотно се покорявал на съвестта си и вършел всичко това, което тя му внушавала, без да размишлява, сякаш то му било заповядвано от Самия Бог; и нито веднъж той не легнал да спи така, че съвестта му да го изобличава, като му казва: защо ти не направи това и това? Така, винаги се покорявал на съвестта си и никога не оставял неизпълнено това, което тя му внушавала да направи. А тя с всеки ден прибавяла все повече и повече неща към обичайното му правило и за немного дни неговото вечерно молитвословие нараснало и се превърнало в дълго последование. През деня той ходел в палатите на един патриций и върху него лежала грижата за набавянето на всичко потребно за живеещите там хора. А всеки ден вечерта си отивал оттук и никой не знаел какво върши той у дома си. А той и сълзи в изобилие проливал от очите си, и много пъти прекланял колене, падайки по лице на земята; когато заставал на молитва, държал нозете си близо една до друга и стоял неподвижно; и към Пресвета Богородица четял молитви с болка в сърцето, с въздишки и сълзи; а когато се обръщал към Христа Господа, падал пред пречистите Му нозе, сякаш Той телесно го е посетил, и Го умолявал да се смили над него, така както някога (проявил милост) към слепия, и да дарува зрение на душевните му очи. Понеже с всяка вечер неговата молитва ставала по-дълга, накрая той започнал да остава на молитва дори до полунощ; но през цялото време, докато се молел, не позволявал да го обхване леността, нито допускал да изпадне в нерадение, нито отпускал членовете на своето тяло, нито очите си обръщал встрани или нагоре, за да погледне към каквото и да било, а стоял неподвижно, като някой стълб или като безтелесен. 

Веднъж, когато той стоял така на молитва и казвал повече с ума, отколкото с устата си: Боже, бъди милостив към мене грешния!, внезапно свише слязло върху него пресветло божествено озарение (сияние) и изпълнило цялото онова място. Тогава този младеж забравил вече, че се намира в стая и под покрив, защото във всички посоки виждал единствено светлината; той не знаел даже дали е стъпил с нозете си на земята, за нищо от света нямал вече грижа и в мисълта му тогава нямало нищо от онова, което обикновено идва на ум у тези, които носят човешка плът, но бил целият проникнат от онази невеществена светлина и му се струвало, че и сам той е станал светлина; забравил той тогава целия свят и се изпълнил със сълзи и с неизказана радост. След това умът му възлязъл на небесата и той видял там друга светлина, по-светла от тази, която го заобикаляла. И за негово изумление, му се сторило, че в края на тази светлина стои споменатият по-горе свят и равноангелен старец, който му дал заповедта за неголямото молитвено правило и книжката на св. Марк Подвижник. Щом чух това от младежа, аз си помислих, че много му е помогнала молитвата на стареца и че Бог е дал това видение на юношата, за да му покаже на каква висота на добродетелта стои онзи старец. Когато видението свършило и младежът дошъл на себе си, той се намерил (както говореше после) целият изпълнен с радост и възторг и плачел от цялото си сърце, което било пълно със сълзи и с неописуема сладост. Накрая той легнал в постелята си, но начаса пропял петел и известил, че вече е станало полунощ. Немного след това прозвучал призивът за утреня в църквата и юношата станал, за да прочете според обичая си последованието на утренята. Така той въобще не спал в тази нощ; дори и на ум не му идвало да се предаде на съня.

Случи се това както знае Господ, Който и извърши това, по какъвто начин Му бе угодно. А този младеж нищо особено не вършеше, освен това, че с твърда вяра и с неусъмняваща се надежда всякога точно изпълняваше даденото му от стареца правило и прочетеното от книжката наставление. И никой да не казва, че той вършеше това, за да провери. Това и на ум не му идваше. Който изпитва (подлага на проверка), той няма твърда вяра; но като отстрани от себе си всеки страстен и самоугодлив помисъл, този юноша така много се грижеше за точното изпълнение на това, което му внушаваше съвестта, че у него изчезна вече всякакво съчувствие (влечение, чувствителност) към нещата от този свят, дори и храна и питие не приемаше с услада или до насита. 

Чухте ли, братя мои, какво може да направи вярата в Бога, засвидетелствана чрез добри дела? Разбрахте ли, че нито младостта някак вреди, нито пък старостта ползва, когато няма разум и страх Божий? Познахте ли, че нито светът и житейските дела пречат на изпълняването на заповедите Божии, когато има ревност и внимание? Нито пък безмълвието и отстраняването от света ползват, когато властват леността и нерадението? Всички ние, когато слушаме за Давид и се удивяваме от него, казваме: един беше Давид и друг като него не е имало; но ето погледнете, в този младеж се прояви нещо по-голямо, отколкото в Давид. Давид прие свидетелство от Бога, помазан бе за цар и пророк, получи Светия Дух и имаше много свидетелства в Бога. Затова, когато съгреши и загуби благодатта на Светия Дух и пророческия дар, и бе отлъчен от обичайното за него събеседване с Бога - какво чудно има тук, че той, като си спомни за благодатта, от която отпадна, отново потърси от Бога изгубените блага? Но този младеж нищо такова не притежаваше, а бе свързан от светските дела, грижеше се само за временното, а за нещо по-високо от земята нямаше време дори да помисли, но - дивни са пътищата на Господа! - едва-що чу нещо малко от онзи свят старец и прочете тези три глави от авва Марк, веднага без никакво съмнение повярва на чутото и написаното и с непоколебима надежда го приложи на дело; и с неголямото правило, което извършваше вследствие на това, се сподоби да възвиси ума си до небесата, като измоли милостта на Майката на Господа, чрез Нейните молитви умилостиви Бога и привлече върху себе си благодатта на Светия Дух, която с такава сила го осени, че той се сподоби да види светлината, която мнозина желаят да видят, но не мнозина се сподобяват. Този младеж нито дълги пости спазваше, нито спеше на земята, нито носеше власеница, нито излезе от този свят телесно, а само духовно - чрез разположението на душата; и с неголямото бдение, което извършваше, се показа по-голям от дивния Лот, който живееше в Содом, или по-добре да кажем - показа се като ангел в човешко тяло, видимо - човек, а ангел според устроението на ума. За което се и сподоби да види онази пресладостна светлина на духовното Слънце на правдата, нашия Господ Иисус Христос, която светлина му засвидетелства, че той ще възприеме и бъдещата светлина. И справедливо: защото любовта и сърдечното му прилепяване към Бога направиха той да излезе от себе си, откъснаха духа му и от този свят, и от собственото му естество, и от всички предмети, и го направиха целия светлина от Светия Дух, въпреки че при все това той живееше посред града и управляваше цял дом, и се грижеше за робите и свободните, и вършеше всичко, което е потребно за сегашния живот.

Достатъчно е това за похвала на юношата, а и за да подтикне вас да дойдете до същата тази любов, като му подражавате; или желаете аз да ви кажа и друго някое по-голямо нещо, което, може би, дори и слухът ви не ще бъде в състояние да възприеме? Впрочем, кое може да бъде по-голямо и по-съвършено от страха Божий? Разбира се, няма такова нещо. Св. Григорий Богослов е казал: “начало на премъдростта е страхът Господен. Защото където е страхът, там е пазенето на заповедите; където е пазенето на заповедите, там е очистването на плътта - този облак, който обвива душата и не й позволява чисто да вижда божествената светлина; където е очистването, там е осияването, а осияването е изпълнение и пълнота на божественото желание.” Говорейки така, той показа, че освещението от Духа е безкрайният край на всяка добродетел и че който достигне това освещение от Духа, той е приключил с всичко чувствено и е започнал да пребивава със съзнанието си единствено в духовното. Това, братя мои, са дивните Божии дела (дивности Божии). И Бог затова явява скритите Свои раби, за да им подражават обичащите доброто и благите, а злонравните да останат без отговор. Защото и тези, които се движат сред многолюдието и прекарват живота си сред вълненията и тревогите на света, ако живеят както трябва, ще намерят спасение и ще се сподобят от Бога с велики блага, заради вярата, която показват към Него, та в деня на съда нищо да не могат да кажат за свое оправдание ония, които не намират спасение поради своята леност и нерадение. Така верен е Този, Който обеща да дарува спасение на вярващите в Него! И така, възлюбени мои братя, погрижете се за самите себе си и за мен, който ви обичам и много пъти съм проливал сълзи за вас. Защото благият и милостив Бог ни заповяда и ние да бъдем благи и милостиви и да се грижим както за самите себе си, така и един за друг. Вярвайте от цялата си душа в Господа, ненавиждайте този свят, както подобава, и не се грижете за неговите временни и неверни блага, а пристъпете към Бога и се прилепете към Него. Защото още немного време ще измине, и ще настъпи краят на този свят и на сегашния живот; и горко на тези, които ще отпаднат от царството Божие. Задушават ме сълзите и плача и скърбя от цялото си сърце, когато помислям за това, че като имаме такъв многощедър и човеколюбив Владика, Който единствено заради показаната искрена вяра в Него ни дарува толкова велики и дивни блага, превъзхождащи и ума, и слуха, и това, за което сме се надявали, ние без да мислим, подобно на безсловесните животни, предпочитаме пред всичко това земята и земното, което ни е дарувано по милостта Божия заради удовлетворяването на нуждите на нашето тяло, та докато тялото се храни умерено с тях, душата безпрепятствено да извършва своя път към надсветовното, хранейки се и самата тя с духовната храна, която изхожда от благодатта на Светия Дух, според мярата на нейното очистване и обновление. Защото ние, човеците, затова бяхме създадени от Бога разумни, за да Го прославяме, да Му благодарим и да Го обичаме заради по-малките блага, които Той ни дарува за сегашния живот, и по този начин да се сподобим да получим в бъдещия живот големите и вечни блага. Но горко нам, понеже като нямаме въобще никаква грижа за бъдещето, ние се показваме като неблагодарни на Бога и за настоящето и така се уподобяваме на демоните, или по-добре да кажем - показваме се като по-лоши и от тях. Справедливо е заради това ние да бъдем подложени на по-голямо мъчение от тях. Защото ние сме по-облагодетелствани от тях: станахме християни, получихме толкова духовни дарове, вярваме в Бога, Който заради нас стана човек и претърпя такива страдания и кръстна смърт, за да ни избави от заблудата на прелестта и греха. Но какво да кажа при всичко това? Горко ни! Само на думи вярваме ние в Бога, а с делата си сами се отхвърляме от Него. Не се ли призовава името на Христа на всяко място - в градовете, в селата, в киновиите (обителите) и в планините? Не живеят ли навсякъде християни? Но провери, ако това ти се стори хвалба, и старателно проучи дали те изпълняват Христовите заповеди; и наистина едва ще намериш един сред тези хиляди и милиони, който и на дело и на думи да е християнин. Не каза ли нашият Бог Христос: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши (Иоан. 14:12). Но кой от нас ще дръзне да каже: аз върша делата Христови и вярвам искрено в Христа? Не виждате ли, братя мои, как в деня на съда поради това ние ще се окажем неверни и ще бъдем предадени на по-люти мъки, отколкото ония, които въобще не са познавали Христа, т.е. неверниците? Едно от двете се налага по необходимост - или ние да бъдем наказани по-тежко от неверниците, или Христос да се окаже неверен към Своето слово, което е невъзможно.

Написах това, не за да попреча на някого да остави света и не за да предпочете живота в света пред безмълвието, но за да засвидетелствам на всички, които ще прочетат настоящия разказ, че този, който желае да върши добро, получава сила от Бога да го върши във всяко място - и когато е в света, и когато се е предал на безмълвие. Напротив, предметът на този разказ е такъв, че би трябвало още повече да подтиква към отшелничеството. Защото, щом този, който живееше посред света и никога не бе помислял нито за отречението от света, нито за нестяжателността, нито за послушанието, получи такава милост от Бога единствено заради това, че от цялата си душа повярва и призова Бога; то какви ли блага трябва да се надяват да получат ония, които са оставили целия свят и всички хора, и предават и самия си живот на смърт заради Божията заповед, както Той заповяда? Впрочем този, който, с несъмняваща се вяра и с голямо усърдие, започне да върши добри дела и да чувства ползата от това, той сам по себе си ще познае, че световните грижи, пребиваването и суетенето в света са голямо препятствие пред тези, които желаят да живеят по Бога. Случилото се с този юноша, както казахме, е нещо чудесно и необичайно; и ние не сме чували да е имало подобен случай с друг някого. Но дори това да се е случило и с малцина други, или предстои да се случи, нека те знаят, че ако не напуснат света, много скоро ще загубят полученото благо.

За този младеж после аз узнах от самия него и още следното. Срещнах го, когато той вече бе станал монах и бе прекарал в монашески живот три или четири години. Тогава той беше на тридесет и две години. Аз го познавах много добре: ние от младини бяхме приятели и бяхме възпитавани заедно. Така той ми разказа още следното: “след онова дивно видение и изменението, което стана в мен, изминаха немного дни и ме нападнаха много мирски изкушения, поради които по време, когато извършвах ония тайни трудове заради Бога, аз видях в себе си, че малко по малко се лишавам от онова благо, и силно пожелах да напусна света и в уединението да търся Христа, Който ми се яви. - Защото вярвам, брате, че поради това Той и благоволи да ми се яви, за да вземе при Себе Си и мен недостойния, като ме отнеме от целия свят. Но тъй като аз не можах да изпълня това тогава, то малко по малко забравих всичко, за което ти споделях преди, и изпаднах в пълно омрачение и безчувствие, така че вече не помнех нищо от това, за което ти бях разказал - нито голямото, нито малкото, дори до най-малкото движение на мисълта или чувството. След това паднах в още по-големи злини, отколкото преди, и дойдох до такова състояние, сякаш че никога не бях чувал словата на Христа и не ги разбирах; но дори на онзи светия, който беше така милостив към мене и ми даде малкото правило и книжката на свети Марк, гледах като на незначителен човек, без никак да помислям за това, което видението ми откри за него. - Разказвам ти това подробно, продължи нататък той, за да знаеш в каква гибелна бездна паднах поради своето нерадение аз, окаяният, и за да се удивиш на неизказаната Божия благост, която ми бе явена след това. Не мога да ти кажа как без да съзнавам в бедното ми сърце бяха останали любовта и доверието към онзи свят старец; но мисля, че заради тях и по неговите молитви след толкова време човеколюбивият Бог се смили над мене и отново чрез него ме избави от прелестта и ме изтръгна от бездната на злото. Аз недостойният не се бях отдалечил напълно от този старец, но когато идвах в града, често се отбивах при него в килията му и му изповядвах това, което ставаше с мен, макар че бях безсъвестен и не изпълнявах неговите заповеди. А сега, както виждаш, милостивият Бог презря неизброимото множество на моите грехове и устрои така, че да бъда направен монах от същия този старец и ме сподоби всякога да пребивавам заедно с него - мен, който съм наистина недостоен. След което, с голям труд и след като пролях много сълзи, след като решително се отчуждих и отделих от света, предадох се на пълно послушание и отсичах собствената си воля, и посредством още многото други дела и начини на строго самоумъртвяване и чрез неудържимия стремеж към всичко добро, се удостоих отново да видя, макар и някак смътно и неясно, малък лъч от онази пресладостна и божествена светлина. Но такова видение като това, което видях тогава, дори и досега още не съм се сподобил да видя отново.”

Това и още много друго ми разказа той със сълзи. А аз, бедният, като слушах тези негови свети слова, си мислех, че той целият беше изпълнен с божествената благодат и че е премъдър, въпреки че не бе научен от външна мъдрост. Като бе получил знание от упражняването и от опита, той бе придобил най-точно познание на духовните предмети. Затова аз го помолих да ми каже, що за вяра е тази, която може да предизвика такива дивни откровения и да ми предаде това писмено, като мой учител. Той начаса започна да ми говори за това и не се полени и да напише това, което каза. Което именно, за да не удължа без мяра сегашното си слово, аз ще напиша в други слова, за радост и услада на тези, които обичат да четат с вяра такъв род писания.

И така, моля ви, братя мои, да поемем с усърдие и ние по пътя на заповедите Христови - и нашите лица не ще се посрамят. Но както на този, който хлопа с търпение, Господ отваря дверите на Своето царство, според Своето обещание, и както на този, който търси, дава Всесветия Дух, и както не е възможно този, който търси от цялата си душа, да не Го намери и да не се обогати с Неговите дарове; така и вие без съмнение ще получите от Него чудните блага, които Той е приготвил за ония, които Го обичат - тук отчасти, както покаже духовната мъдрост, а в бъдещия век - всецяло, заедно със светиите от всичките времена, в нашия Господ Иисус Христос, Комуто е славата во веки веков. Амин.

 

Слово петдесет и седмо

 1) За страшния ден Господен и за бъдещия съд; кой е този ден Господен и на кого бива открит?

2) Той действа в нас и преди смъртта и се открива на онези, в които действа в сегашния живот.

3) Сама, вярата в Христа не може да ни спаси, ако не приемем съзнателно благодатта на Светия Дух.

4) Как може да познаем, че сме получили благодатта на Светия Дух? И тълкувание на думите: в начало бе Словото.

5) Облажаване на тези, които са получили благодатта на Светия Дух.

 

1. Велико и не изцяло постижимо е словото за бъдещия съд; тъй като се отнася не за сегашните и видими предмети, но за бъдещите и невидимите. Затова и на мен, който желая да говоря за това, а и на вас, които ще слушате моите думи, са ни потребни много молитви, голямо усърдие и чистота на ума, за да мога аз добре да позная този предмет и да го изложа пред вас в беседата си, а вие с внимание да изслушате това, което ще ви говоря.

Предмет на настоящето слово е страшният ден Господен, който се нарича ден Господен, не защото е последният ден от тези дни и не защото в него ще дойде Господ, както говорим за дните на сегашното време: денят на Пасха, денят на Петдесетница, денят на царя, в който царят ще дойде и ще направи това и това. Но и ден на съда се нарича той, не защото в него ще се произведе съд. Не ще бъде тогава така, че друго, различно, нещо да е този ден, и друг да е Този, Който ще дойде в него. Но Владиката и Богът на всичко, нашият Господ Иисус Христос, ще възсияе тогава със сиянието на (Своето) Божество и сияйният блясък на Владиката (Вседържителя) ще затъмни това чувствено слънце, така че то вече въобще няма да се вижда, ще помръкнат звездите и всичко видимо ще се свие, подобно на свитък, т.е. ще се отдръпне, давайки място на своя Творец. И ще бъде един Той - заедно и ден, и Бог. Този, Който сега за всички е невидим и живее в непристъпна светлина, тогава ще се яви на всички такъв, какъвто е в Своята слава, и ще изпълни всичко със Своята светлина и ще стане за Своите светии ден, преизпълнен с непреставаща радост, който не прехожда и който няма край, а за грешниците и нерадивите като мен ще си остане напълно непристъпен и незрим. И понеже докато живееха в сегашния живот, те не се постараха да се очистят, за да видят светлината на славата на Господа и да приемат Самия Него вътре в себе си; то и бъдещия век напълно справедливо Той ще бъде непристъпен и незрим за тях.

Защото в началото всеблагият Бог, като пожела да направи така, че да бъде добро делото и наше собствено, дарува на нашите прародители самовластие (способността да се самоопределят) (а посредством тях - и на всички нас), та те да изпълняват Божиите заповеди не с нежелание или по необходимост, но със желание и добра воля, с радост и усърдие, от любов към Бога, и да ги пазят с цялото си внимание, за да бъде признато после, че те придобиват добродетелите със своите собствени трудове и ги принасят на Бога Вседържителя като собствени дарове, и като се стремят посредством тях да достигнат съвършения Божий образ и подобие и да се приближат към непристъпния Бог, да не бъдат изгорени и да не умрат. Но тъй като първосъздадените първи драговолно се подчиниха на нашия враг дявола и престъпиха Божията заповед, то не само се лишиха от надеждата за по-високото и по-голямото, а именно - да се приближат към самата непристъпна и незамръкваща светлина, но поради греха се подчиниха още и на тлението и смъртта, изпаднаха в най-тъмния мрак и станаха роби на княза на тъмнината - дявола. После и ние, техните потомци, се подчинихме и станахме роби на този тиран, не поради някаква принуда или насилие, но по собствено желание; което ясно показаха тези, които преди Христа благоугодиха на Бога, като предадоха волята си на Него, техния Владика, а не на дявола.

А човеколюбивият Бог, като пожела да избави от робството на дявола всички онези, които са Му благоугодили преди Христа и които след Христа и до края на времената ще Му благоугодят, благоволи да извърши това Сам, понеже е Бог всесилен и незлобив. Онзи, когото създаде със собствените Си невидими ръце по Свой образ и подобие, Той пожела да възстанови в състоянието, от което бе изпаднал, - не чрез друг някого, а чрез Самия Себе Си, като стана човек, подобен във всичко на нас, освен в греха, - за да въздигне и прослави още повече човешкия род. О, неизказано човеколюбие и неизмерима благост! Той не само не предаде на вечни мъки нас, които престъпихме Неговата заповед, но благоволи да стане и Той такъв, каквито станахме ние чрез престъплението, т.е. тленен и смъртен човек - Той, Нетленният и Безсмъртният; и се яви посред човеците с обожена плът, а не единствено с Божеството Си. И по каква причина? Поради тази, че дойде не за да съди света, а за да се спаси светът чрез Него, както Сам Той казва в Своето свето Евангелие (Иоан. 3:17; 12:47). Защото явяването на Неговото Божество е съд за тези, на които бива явено. И никоя плът не би могла да понесе славата на Неговото Божество, ако То се бе явило само, без човешкото естество, т.е. ако (човечеството) не бе съединено с Него по непостижим начин. Ако се бе явило единствено Божеството, то цялата твар щеше напълно да изчезне; защото тогава почти всички бяха потънали в неверие. А Божеството никога никому не се е явявало, ако той няма вяра. Но дори То и да се яви на някой, който няма вяра, това ще бъде страшно и ужасяващо; защото в такъв случай То не просвещава, а изгаря, не животвори, а измъчва. И това се вижда оттуй, че блаженият Павел пострада: не се просвети той от сиянието на онази непристъпна светлина, която го огря на пътя, но още повече се омрачи, загуби дори естествената светлина на очите си и престана да вижда. Дивният Павел, който щеше да стане велик учител на Църквата Христова, който по-късно изрече тези думи: Бог, Който заповяда от тъмнината да изгрее светлината, която възсия в нашите сърца (Син. прев. -Той Същият озари сърцата ни 2 Кор. 4:6-7), и отново: имаме това съкровище (т.е. - озарението в сърцата), - тогава не можа да види и най-малък лъч от онази светлина.

2. От това достоверно научаваме, че за ония, които са обладавани от неверие и страсти, благодатта на Светия Дух е непристъпна и незрима. Но на тези, които показват подобаващо покаяние и започват да изпълняват Христовите заповеди с вяра, съпътствана със страх и благоговение, тя се открива и бива видима за тях, и сама от себе си произвежда в тях несъмнено същия съд, който има да стане, или по-добре казано - за тях тя става денят на божествения съд. Който всякога сияе и се освещава от тази благодат, той вярно вижда самия себе си - какво представлява и в какво жалко състояние се намира, вижда в дълбочина и до най-малката подробност всичките си дела, които е извършил с тяло или които са действали само в душата му. При това, той бива съден и се изобличава и от божествения огън; вследствие на което, напояван с водата на сълзите, оросява цялото си тяло и малко по малко се кръщава целият - и душата, и тялото - с онзи божествен огън и с Духа, става целият чист, целият - непорочен, син на светлината и на деня, и вече не е син на смъртен човек. Затова такъв не ще бъде съден на бъдещия съд, тъй като вече е бил съден преди това; нито ще бъде изобличен от онази светлина, защото по-напред се е осветил от нея тук; и не ще влезе в оня огън, за да гори вечно, защото по-напред е влязъл в него тук и е бил съден; и не ще мисли, че едва тогава се е явил денят Господен, защото отдавна вече целият е станал ден светъл и сияен чрез общението и беседването с Бога и не се намира вече в света и не е със света, а целият напълно е излязъл от него. Така казва Христос Господ в светото Евангелие: Аз ви избрах от този свят (Иоан. 15:19); и божественият Павел говори: ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени; а бидейки съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света (1 Кор. 11:31), и отново на друго място: постъпвайте като чеда на светлината (Еф. 5:8).

И така, за тези, които са станали чеда на светлината и синове на бъдещия ден, и могат всякога да ходят благообразно, сякаш винаги е ден, за тях никога не ще дойде денят Господен, защото те всякога са с него и в него. Защото денят Господен ще се яви не за тези, които вече се просвещават от божествената светлина; но той внезапно ще се открие за тези, които се намират в тъмнината на страстите, живеят в света по светски и обичат благата на този свят; за тях той ще се яви неочаквано и внезапно и ще се покаже страшен за тях, като нетърпим и непоносим огън.

Този огън ще се яви не целият духовно, но тъй да се каже - безтелесно-телесно; така, както Христос се яви на учениците Си след възкресението. Евангелистът разказва, че когато Господ се възнасял на небесата, ангелите казали на Неговите ученици: Този, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето (Деян. 1:11). Ако не бъде така, тогава как ще могат да Го видят грешниците, неверните, еретиците и духоборците, които са духовно слепи и на които очите на душата са заградени от нечистотата на неверието и греха? Св. Павел писа за това така до солуняни: за годините и за времената, братя, няма нужда да ви се пише; защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощем. Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болки постигат трудна жена, и няма да избягнат. А вие, братя, не сте в тъмнина, та денят да ви завари като крадец; защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня, ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината. И тъй, нека не спим, както и другите, а да бодърстваме и да бъдем трезви. (1 Сол. 5:1-6) И малко по-нататък: защото Бог ни определи не за гняв, а за да получим спасение, та будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него (1 Сол. 5:9, 10).

3. Но, възлюбени, като слушаш думите: вие сте синове на светлината и синове на деня, не си помисляй в себе си, че ние, кръстените в името на Св. Троица, които вярваме в Христа и Му се покланяме като на Бог, непременно сме синове на светлината и на деня, във всеки случай, макар да не го чувстваме и да не го съзнаваме в себе си опитно. Не, брате, не мисли така и не прекарвай останалото време от живота си в нехайство. Но изпитай сам себе си най-подробно и помисли колко заповеди на Господа си престъпил след кръщението си и колко грехове си натрупал, поради които отстъпи от тебе благодатта на Светия Дух и ти от син на светлината и деня се превърна в син на нощта, и се намираш в тъмнината. И кажи си сам в себе си: ако сега, докато се намирам още в този свят, не виждам светлината на божествената благодат и пребивавам в тъмнината, то навярно и след смъртта ще си остана в тъмнината; и разбира се, денят Господен ще ме връхлети, подобно на крадец през нощта, и тогава внезапно ще ме погълне вечната гибел. Наистина това е така, братя мои; нека никой да не ви прелъстява със суетни думи и никой да не се надява единствено на вярата в Христа. Чуйте какво говори апостол Иаков: вярата без дела е мъртва. Защото, както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва (Иак. 2:20, 26). Тези, които изповядват, че Христос е истинен, а не изпълняват Неговите заповеди, ще бъдат признати за такива, които не само са отхвърлили Христа, но и са Го презрели, и справедливо ще бъдат осъдени повече от ония, които въобще не са познавали Христа. Този, който позори своя баща, как би могъл да бъде считан за негов син? И този, който отстъпва от светлината, как може да пребивава в светлината, като в ден? Не, братя мои, това не може да бъде. А ако някой започне да говори, че никой не може да изпълни всичките заповеди, то нека той да знае, че лъжливо клевети срещу Бога, че уж Той ни е заповядал да изпълняваме невъзможното за нас. Такъв ще бъде осъден като онзи, който каза: знаех те, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си разпилявал (Мат. 25:24); - и като дяволът, който каза на Ева: знае Бог, че в който ден вкусите от дървото на познанието, ще станете подобни на Него, поради това ви заповяда да не вкусвате от него (Бит. 3:5). Защото и той представя Бога като лъжец, измамник и завистливец. Лъжец - затуй, защото при все че Господ каза: игото Ми е благо и бремето Ми е леко (Мат. 11:30), той (?) не само говори, че то не е леко, но твърди още, че дори е невъзможно за носене; а измамник и завистник - затуй, че като слезе на земята, ни даде много обещания, но нищо не иска да ни даде, а завижда на нашето спасение, поради което ни е заповядал да пазим и да вършим непосилни за нас неща, та да не можем да ги изпълним и Той да има благовиден предлог да ни лиши от ония блага, които ни е обещал. Но горко на говорещите това, ако не се покаят! Нашият Владика Христос не ни е заповядал нищо тежко и невъзможно за изпълнение, но всички Негови заповеди са удобни и лесни за изпълнение. Ще ви разясня това със следния пример.

Един човек служел на врага и отстъпника от християнския цар, удържал много победи над служителите на този цар и имал голяма слава и почит при онзи отстъпник и пред неговата войска. Християнският цар проводил пратеници, чрез които го канел да се върне при него и му обещавал големи милости, дори - да го приеме да царуват заедно. Но онзи не само че не се съгласил да премине на страната на царя, а напротив - устройвал още по-силни нападения срещу него. След известно време, обаче, един ден той дошъл на себе си, разкаял се за всичко, което бил извършил и взел решение да избяга и сам да отиде при царя, разсъждавайки така в себе си: макар че досега не обръщах внимание на думите на царя, който ме канеше да се върна при него, аз вярвам, че ако отида при него сега, той не ще ми вмени вина, задето толкова време се забавих да дойда при него; защото той, както чувам, е много снизходителен и човеколюбив, поради което навярно ще прости и на мен и ще изпълни всичко, което по-напред обеща. Както замислил той това в своя ум, така и направил: веднага се вдигнал и се запътил при царя, а когато стигнал, паднал в нозете му и със сълзи го помолил за прошка. Тогава добрият цар го приел с голяма радост, която надхвърляла очакванията му, а царят се удивявал на настъпилата в него промяна и на смирението му, понеже, вместо да се представи с претенции и да изисква почести за това, че е показал такава вяра и любов към него, той след като напуснал врага му и дошъл при него, паднал в нозете му, плачейки и съкрушавайки се сърдечно, задето толкова късно се е върнал и задето преди е извършил толкова много злини. Затова царят го повдигнал, паднал на шията му и дълго го прегръщал и целувал пълните му със сълзи очи; после заповядал да донесат венец и царско облекло - всичко, като у него самия, и облякъл във всичко това него, предишния свой враг и противник, без ни най-малко да го упрекне за това, което е извършил, а се радвал и се веселял с него ден и нощ, прегръщал го и го целувал по устата и имал такава любов към него, че дори и когато отивал да спи, не се разделял с него, но спял заедно с него, като отвсякъде го обгръщал със скъпи материи и го пазел като зеницата на окото си. По същия начин постъпва и Бог с нас; по същия начин и човеколюбивият Бог приема и възлюбва ония, които се каят от цялата си душа, бягат от прелъстителния свят и от неговия управител дявола и идват при Него, истинския Цар и Бог, сваляйки от себе си всичко, което принадлежи на този свят. И всичко това се извършва лесно. Но ако има тук нещо тежко за някои, това е (?) да оставят Божия враг дявола и всичките му сатанински дела, заедно с всички мними блага на този свят, чрез които той ги прелъстява да бъдат заедно с него. Но тук изобщо няма и следа от връщане към Бога. Ето аз, повярвайте на моите думи, когато прибягнах към моя Спасител Бога, не срещнах нищо скръбно или тежко и непосилно, но - ако ви кажа истината и открия на вашата любов това, което не исках на никого да откривам, за да доставя макар и някаква малка полза на някои от вас - когато бях нападан от скръб, притеснение или страдание, тогава най-вече усещах, че всичко това ми донасяше още по-голяма радост и утеха, чрез биващото при това откровение и явяване на Божието лице, така че в мен се извършваше това, за което говори св. Павел: нашето леко страдание ни доставя в голямо изобилие слава (2 Кор. 4:17), и за което говори Давид: в скръбта Ти ми даваше простор (Пс. 4:2). Имайки тази радост, аз считах за нищо скърбите и изкушенията, които ме нападаха, като гледах не бъдещата, а сегашната слава на нашия Господ Иисус Христос, която тогава начаса се явяваше в мене чрез благодатта на Светия Дух. Съзерцавайки и приобщавайки се към тази слава, аз считах за нищо и най-ужасните смъртни болки и всяка друга скръб, по-непоносима от всичко, което може да причини на човек страшни болки и страдания, и забравях всяка мъчителна немощ на моето тяло. И понеже съзерцавах и се приобщавах към Христовата слава, започнах да приемам като леко бремето на заповедите и като благо Христовото иго. А голяма и непоносима скръб изпитвах - повярвайте ми - само поради това, че не намирах благовидна причина да умра заради Христовата любов.

И така, възлюбени мои братя, да оставим всичко и да побегнем голи и съблечени от него, да прибегнем при Владиката Христа и като паднем в нозете Му, да заплачем пред Неговата милост, та и Той, щом види нашата вяра и смирение, да ни приеме така и дори - по-добре - от начина, по който споменатият цар приел своя враг, да ни почете и да ни украси със собствената Си одежда и със Своя венец, т.е. със Своята слава, и да ни направи достойни за Своя небесен брачен чертог. Защото да избягаш от тленния цар и да да се върнеш отново при другия, също тленен, цар и да бъдеш удостоен с участие в земното царуване, не е същото като това, за което аз говоря, т.е. с това да възлезеш от земята на небето, да получиш вечната слава и нетленното царство и да станеш съобщник на Бога и сънаследник на Неговото царство, и не само - цар, но и бог по благодат, и вечно да се радваш в Бога. А ние, братя, умолявам ви, нека да не предпочитаме пред това нищо временно и земно, за да не се лишим от Христовата слава и утеха, но да се постараем да се очистим, та още тук да приемем залога на небесното царство, или по-добре да кажа - да възжелаем и да се постараем да придобием Самия Бог, Царя на всичко, в Когото е благото на всички.

4. Затова, нужно е старателно да изследваме самите себе си дали сме придобили вътре в нас Господа Иисуса Христа, за да разберем дали ни е дадена, получили ли сме от Него и ние възможността (в случ. по-скоро –силата, способността; на гръцки: exousia/exousia/власт, преимущество, особено право; на църк.-слав.: область – власт, сила), както казва Иоан Богослов, да станем чеда Божии (Иоан. 1:12). И всеки да внимава в думите на Светите Писания, добре да вниква и в самия себе си, за да не се поддаде на суетната съблазън и да не започне да се счита за верен, а след това да се окаже неверен. Защото е възможно, мислейки, че има Христа в себе си, да излезе от сегашния живот лишен от Него и да бъде осъден като такъв, който няма нищо, като бъде лишен и от това, което мисли че има, и бъде хвърлен в огъня на геената. Но откъде можем да узнаем дали имаме в себе си Христа и как можем да изследваме със сигурна точност самите себе си в това отношение? Така: да вземем думите на божественото Писание, да ги положим пред нашите души като огледало и да започнем по всичко да сравняваме себе си
с тях; тогава веднага ще познаем какво представляваме в действителност. Но слушайте внимателно, моля ви, и с помощта на Бога, Който отвори моите уста и ми даде слово, аз ще ви изясня донякъде по какъв начин можем да узнаем дали имаме в душите си Христа.

В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог. Той бе в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него бе животът, и животът беше светлината на човеците. И светлината в тъмнината свети, и тъмнината я не обзе (Иоан. 1:1-5). Като казва това, Иоан Богослов разкрива тайната на неразделната Троица, и Бог нарича Отца, Слово - Сина, а живот - Светия Дух, Който е и светлина; и отново всичките Три Лица - Отец, Син и Дух Свети - са едната светлина, която свети в тъмнината, т.е. в този свят. Защото Бог е присъщ на всяко място - в цялата пълнота на битието, и бидейки светлина, всичко просвещава, и тъмнината не Го обзема, т.е. греховната нечистота никак не може да се доближи до Него. Светът не Му пречи да свети и да просвещава, но и не Го позна, не Го намери и не Го видя. Затова Иоан Богослов, за да представи това по-ясно, прибавя по-нататък: Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна (Иоан. 1:9-10). Още от началото, казва, навсякъде бе Бог, Който просветява и животвори всеки човек, идващ на света. И преди създаването на света бе Той. И всичко бе у Бога, преди да се прояви в битието. След това, когато Бог създаде този видим свят, Той не се отдалечи от него по място, понеже е навсякъде и всичко изпълня; но от всичко съществуващо в света, нищо не се приближи към Него по естество и според славата на Неговото божество. Бог, като не е отдалечен от всичко съществуващо, пребивава явно във всичко, и същевременно, обаче, никой не Го познава, както казва нашият Господ: нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие (Мат. 11:27). И така, Бог, Който бе в света и не бе познаван от него, дойде, както е казано, у Своите Си, и Своите Го не приеха (Иоан. 1:11). Свои нарича Той света и човеците, живеещи в света, и поради това, че е техният Творец и Господ, и поради сродяването с човеците, в което встъпи чрез Своето въчовечаване. А ти размисли добре за това, което казахме, и познай, че Бог-Слово, Който в начало бе у Бога и Отца, Който има живота в Себе Си и Който създаде всичко, и Който е светлината, просвещаваща всеки човек, - Той Самият, Който бе преди съществуването на света и Който създаде света, Който е в света и не бива познат от света и не се побира и приема от него, - Той дойде в света и стана човек, за да се открие като Бог и да и да бъде познат - така, както си е - от ония, които Го приемат с вяра като Бог и пазят Неговите заповеди. Затова и светият евангелист казва: на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност (способността) да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха. И Словото стана плът, и се посели в нас (на гръцки -- eskhnwsen en hmin), пълно с благодат и истина, и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца (Иоан. 1:12-14). Вземете! Самите тези думи - това е огледалото, за което ви говорих преди! И погледнете, умолявам ви, колко точни са думите на евангелиста! Колко ясно обозначава той признаците, по които се познават верните, за да можем ние да познаваме и самите себе си, и ближните си! На всички ония, казва, които Го приеха, разбира се - посредством вярата, и Го признаха за Бог, а не само за човек, даде възможност, чрез Кръщението, да станат чеда Божии, като ги освободи от тиранията на дявола; така че те не само да бъдат верни, но ако поискат и да живеят според Неговите заповеди, към вярата да прибавят и светост чрез изпълнението на Неговите заповеди, както на друго място казва Господ: бъдете свети, защото Аз съм свет (Лев. 19:2). И отново: бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден (Лук. 6:36). След това евангелистът посочва и начина, по който тези стават чеда Божии, като казва: те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха. Рождение тук той нарича духовното изменение, което се извършва и бива видяно чрез Кръщението с Дух Свети, както Сам казва Господ, Който е истинен и верен: Иоан кръщава с вода, а вие ще бъдете кръстени с Дух Светий (Деян. 1:5). Затова, кръщаваните с Дух Свети пребивават като светлина в светлината и познават Онзи, Който ги е родил, защото Го виждат. А за това, че родените от благодатта на Светия Дух имат нужда да бъдат хранени и чрез причастяването със светото и пречистото Тяло и честната Кръв на нашия Господ, послушай какво казва евангелистът: и Словото стана плът, и се посели в нас (на църк.-слав.: вселися въ ны; на гръцки - eskhnwsen en hmin). И че тези думи се отнасят за пречистите Тайни, чуй Господ, Който казва: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Иоан. 6:56). А когато се родим духовно чрез благодатта на Светия Дух и станем Божии чеда, и чрез причастяването с пречистото Тяло и честната Кръв на Господа се всели в нас и започне да живее в нас, като Светлина, Христос - Синът и въплътилото се Слово на Бога; тогава ще последва и това: видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца. Защото, когато се родим духовно от Него, когато Той се всели в нас чрез Тайните и ние започнем съзнателно да пребиваваме в Него; тогава в самия този час, когато това стане в нас, изведнъж ще видим славата на Неговото божество, слава като на Единороден от Отца, т.е. такава, каквато никой друг не притежава - нито ангел, нито човек. И понеже Отец и Неговият Единороден Син са едно, то е явно, че една е и славата на Тях Двамата, както се отрива тя и се познава от всеки, комуто Синът иска да открие чрез Светия Дух, Който изхожда от Отца.

И така, братя мои, нека всеки добре да вникне в силата на тези слова и според тях да изпита сам себе си дали е приел Дошлият в света Бог-Слово, и дали е станал чедо Божие - действително ли се е родил не само от плътта и кръвта, но и от Бога, познал ли е (съзнателно), че въплътилият се Бог-Слово се е вселил в него и видял ли е Неговата слава, слава като на Единороден от Отца. Този, в когото се е извършило всичко това, той наистина е християнин; той вижда себе си роден отново свише и познава Отца, Който го е родил, не само чрез словото, но и чрез делото на благодатта и истината. Да застанем, братя мои, пред това огледало на истината и да страним от вредното и еретическото учение на тия, които казват, че сега не се открива в нас, вярващите, чрез благодатта на Св. Дух, славата на Господа Иисуса Христа. Защото благодатта се дава с това откровение; и това откровение става действителност за нас чрез благодатта. Затова, нито Светия Дух ще приеме някой, без Духът да се открие и да бъде видим от очите на ума, нито това откровение ще бъде видяно от някой, ако той не бъде просветен от благодатта на Светия Дух. Дори и верен не може да се нарича този, който не е получил благодатта на Св. Дух. Христос Господ каза на жената-самарянка: който пие от водата, която Аз ще му дам, той не ще ожаднее вовеки; но водата, която Аз ще му дам, ще стане в него извор на вода, която тече в живот вечен (Иоан. 4:14). А това - както отбелязва евангелистът на друго място, по повод на призива на Господа към вярващите да дойдат при Него и да пият - каза Господ за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Неговото име (Иоан. 7:39). Виждаш ли, че ония, които нямат в себе си Светия Дух, така че Той да действа и да говори вътре в тях, не са верни (вярващи)? Защото истинен е Христос, Който не извърши грях и в Чиито уста не се намери лъжа. Затова ако Христос казва, че ще даде Духа на вярващите в Него, то няма никакво съмнение, че тези, които нямат Духа, не вярват в Него с чисто сърце.

А ако някой започне да говори, че всеки от нас вярващите е получил и има Духа (в себе си), макар и да не съзнава и да не чувства това, такъв богохулства, тъй като представя за лъжлив Христос, Който каза: ще стане в него извор на вода, която тече в живот вечен; и още: който вярва в Мене, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода (Иоан. 7:38). И така, ако изворът блика, то навярно реката, която извира от този извор и тече, е видима за ония, които имат очи. Но дори и това (ще говорим в тона на ония, които мъдруват така) да действа в нас, но ние нищо такова да не чувстваме и да не го съзнаваме, то е явно, че ние въобще не ще почувстваме и вечния живот, който идва вследствие на това, и не ще видим светлината на Светия Дух, но ще си останем мъртви, слепи и безчувствени и в бъдещия живот, както сме и в сегашния. По такъв начин ще излезе, че нашата надежда е празна и че нашето тичане е безсмислено, ако ние все още сме в смъртта, т.е. оставаме си мъртви духом и не възприемаме осезаемо вечния живот. Но не така е наистина, не така. Но което неведнъж съм говорил, ще кажа пак, и не ще престана да говоря: светлина е Отец, светлина е Синът, светлина е Дух Светий; Тези Тримата са една светлина - безвременна, неразделна, неслитна, вечна, несъздадена, неоскъдняваща, неизмерима, невидима, доколкото е и се мисли вън и над всичко съществуващо, - която нито един човек не може никога да види, преди да се е очистил, и не може да получи, преди да я види. Защото, нужно е, по-напред тя да бъде видяна и после, чрез много подвизи, да се придобие; тъй като мнозина са я видели, но не са я придобили, подобно на тези, които се удостояват да видят големи и несметни богатства в царските съкровищници, а после си отиват без нищо, както и преди са били. В началото много пъти слиза божественото просвещение и светлина и спохожда ония, които се каят с горещо сърце, но скоро си отива. И ако те се предадат всецяло на подвизи, дори до смърт, и търсят това просвещение със сърдечна болезненост, и се представят като достойни, чисти, непорочни във всички дела пред Христа Господа, те отново ще го получат и то ще дойде при тях още по-съвършено. А ако те са нерадиви и не искат да се предадат на по-големи трудове, поради своята любов към живота и към удобствата, то биват недостойни за този дар и не влизат във вечния живот (не възприемат неговите начатъци) сега, докато още се намират в тялото; а като не са влезли сега, явно е, че не ще се сподобят с това и след смъртта, в другия живот. Ако онзи, който, след като получи таланта и го скри, се подхвърли на осъждане затова, че не го преумножи; то под колко по-голямо осъждане ще попадне онзи, който поради своето нерадение не само не е преумножил, но и напълно е загубил това, което е получил? И така, тук е, както казва Божественото Писание, тържището; тук са подвизите и състезанията. Тук се дават на победителите, като залог, победните венци; също както и за победените тук се полага началото на тяхната посрама и мъчение.

Извикай в паметта си четиридесетте мъченици и всички други страдалци за Христа. Те потвърждават това, което аз говоря. Четиридесетте мъченици получиха от ръцете Христови мъченически венци, още докато се намираха в езерото; а онзи, който влезе в банята, начаса сякаш се разтопи от горещината и отиде във вечния огън, за да бъде измъчван. По същия начин и св. Евстратий - мъж, предивен в добродетелите, когато бе мъчен заради любовта си към Христа, каза: “сега познах, че съм храм Божий, и че Духът Божий живее в мене. Махнете се от мен вие, които вършите беззаконие!” А на мъчителя, който го съдеше, каза: “ако ти беше здрав по ум и душата ти не беше цялата земя и пръст, поради твоите страсти, аз бих ти показал, че Този Христос, Който бе разпнат, е нашият Спасител, Изкупител и Благодетел.” Виждаш ли, че когато този светия пое подвизите на мъченичеството и започна да търпи мъки в своята борба, тогава позна себе си като храм Божий и започна да вижда с духовните очи на своята душа, че Духът Божий осезаемо живее в него. Кое друго свидетелство би могло да бъде по-ясно от това? Ако някои кажат, че това са мъченици, които са претърпели такива и такива страдания за Христа, и как ние бихме могли да се сравняваме с тях? То ще отговоря и на тези, че и вие самите, ако поискате, можете да пребъдвате в подвига на мъченичеството и подобно на мъчениците, можете да търпите страдания за Христа всеки ден, всяка нощ и всеки час. А как е възможно това? Ако и вие започнете борба с нашите невидими врагове - демоните и винаги противостоите на греха и на собствената си страстна воля. Те се противяха на мъчителите, а вие се противете на демоните и на пагубните плътски страсти, които всеки ден, всяка нощ и всеки час тиранично се нахвърлят срещу душата ни и ни принуждават да вършим това, което не съответства на богопочитанието и чрез което се навлича Божия гняв. И така, ако и ние застанем твърдо и се противим на всичко това, не се подчиняваме на внушенията на лукавите демони, не изпълняваме волята на плътта и помислите и не я храним чрез удовлетворяването на нейните нечисти похоти, то напълно справедливо ще бъдем и ние мъченици, които воюват срещу греха. И ако, като се противим на дявола, търпим с охота всеки труд заради Христовите заповеди, както мъчениците, които се противяха на мъчителите и търпяха непоносими страдания за Христа, и ако при това спомняйки си мъченията и раните, претърпяни от мъчениците, стенем и въздишаме от дълбината на сърцето си, като помисляме колко сме далече ние от техните подвизи, и като скърбим, задето не сме удостоени да пострадаме за Христа подобно на тях; тогава без съмнение ще се удостоим да получим венци, подобни на техните, поради великата благост на Бога, която Той всякога е явявал и явява към нас от началото и досега. Защото, въпреки че не ще бъдем подобни на тях в мъжеството, но напълно можем да се уподобим на тях в търпението и благодушието, с които да понесем трудовете и страданията, изпитвани при изпълняването на Христовите заповеди. Те се осветиха чрез подвизите на мъченичеството, а ние се надяваме да бъдем спасени всецяло по човеколюбието и благодатта Божия, заради добрите дела и подвизите, които полагаме, за да придобием добродетелите. Те се осветиха чрез мъченическите скърби и страдания, а ние - чрез сълзите и подвизите на покаянието; те - чрез проливането на кръвта си, а ние - чрез отсичането на своята воля и решимостта да отидем на смърт, според която ще сме готови да умираме всеки час заради заповедите на Господа и не ще си позволяваме да престъпим която и да е от тях, дори и само с дума.

Затова и всички ние, братя мои, подобно на мъчениците, трябва да презрем сегашното, защото никой не може да получи нетленното, ако не счете за измет тленното, нито да придобие вечното, ако се е прилепил към временното. Също така и никой, чието сърце е обладано от някоя страст, дори и най-малка, не може да бъде жилище на Христа чрез благодатта на Светия Дух; защото Бог е светлина, както казва Сам Той: Аз съм светлината на света (Иоан. 8:12). Ако, може би, ти мислиш, че Христос е светлина по плът, то според теб ще излезе, че когато Христос се възнесе на небето и се скри, тогава и светлината напусна Неговите ученици, а следователно - и всички нас, и че целият свят остана в тъмнината. А ако изповядваш, че Той е светлината на света по Своето Божество, то как мислиш, че Той е в теб, а казваш, че не Го виждаш? Ако кажеш, че Светият Дух в теб е засенен от страстите, то ще направиш Бога ограничаван и надмогван от злото и тъмнината, които са в теб; защото злата настроеност на ума и страстите, дори и да няма греховни дела, са тъмнина. И така, който казва, че има в сърцето си светлината, но че тя е покрита с тъмата на страстите и затова не я вижда, той утвърждава, че светлината (Божията) бива надмогвана от тъмнината (човешката), и твърди, че Светият Дух лъже, когато казва чрез евангелист Иоан: И светлината в тъмнината свети, и тъмнината я не обзе. Светият Дух говори, че светлината не може да бъде надвита от тъмнината, а ти казваш, че в теб тя е покрита и затъмнена от тъмнината на страстите?! Но познай ти, който говориш това и който и да си ти, че очевидно грешиш в познанието; защото, ако съзнаваш, че тъмнината на страстите е покрила намиращата се в тебе светлина, то преди всичко сам себе си изобличаваш, като сам за себе си с достоверност свидетелстваш, че седиш в тъмнината и си под властта на страстите, и че, макар да си  приел възможността да бъдеш чедо Божие, т.е. чедо на светлината и син на деня, лежиш в тъмнината на страстите, в празност и безделие, не искаш да се подвизаваш в изпълняването на Божиите заповеди и да разпръснеш тъмата на страстите, но презираш Христа, Който слезе от небето и стана човек заради твоето спасение, и Го оставяш да лежи в нечистото ти сърце, като в някое блато. Затова, ето какво ти казва светлината, т.е. Христос: “с твоите уста ще те съдя, лукави рабе. Аз, Който съм непристъпен и за ангелите, дойдох - както ти казваш - и се вселих в тебе; и ти знаеш това, а междувременно Ме оставяш да лежа потопен в тъмнината на твоите страсти и грехове, както отново сам казваш. Толкова време Аз търпях и очаквах, че ей сега ще се покаеш и ще започнеш да изпълняваш Моите заповеди, а ти до самия край нито един път не поиска да Ме потърсиш и нито веднъж не се смили над Мене, Който бях потопен и утесняван в теб, и не Ми позволи да запаля Своята светлина в теб, да намеря тебе - загубената драхма и да направя така, че ти да Ме видиш, както Аз те виждам, но Ме остави всякога да стоя затрупан под твоите страсти. Но махни се от Мене ти, който вършиш беззаконие, иди във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели. Аз бях гладен и жаден (вж Мат. 25 гл.) за твоето обръщане и покаяние, но ти не ми даде да вкуся това и да удовлетворя Своето желание, т.е. не се разкая за своите зли грехове. Аз бях гол без твоите добри дела, а ти не Ме облече с тях. Аз бях в тясната, нечиста и мрачна тъмница на твоето сърце, а ти не поиска да Ме посетиш и да Ме изведеш на светло. Ти виждаше как Аз лежа болен поради твоето собствено нехайство и бездействие, и не дойде да Ми послужиш с добрите си дела. Затова, махни се от Мене!”

Ето какво ще каже Господ, ето какво говори Той и сега на онези, които казват, че имат в себе си Светия Дух, само че Той скрит и закрит от тъмата на техните страсти и те не могат да Го видят с очите на ума си. На ония пък, които говорят, че познават Христа, но не виждат светлината на Неговото Божество, Христос казва: ако вие сте Ме познали, то разбира се сте Ме познали като светлина; защото Аз съм наистина светлината на света. Но горко на тези, които казват: “кога ще дойде денят Господен?” - и не се подвизават да го достигнат тук, в сегашния живот; защото пришествието на Господа е и дошло, и идва всякога във верните, и пребъдва във всички желаещи. И ако Христос е светлината на света и е обещал на Своите апостоли да бъде с нас до свършека на времената, тогава как Този, Който пребъдва с нас, ще дойде (някога си)? Не, Той не ще дойде (тогава) при нас, защото ние не сме синове на тъмнината и на нощта, та да идва при нас светлината, но сме синове на светлината и на деня Господен. Затова, и докато живеем в сегашния живот, пребиваваме с Господа, и когато умрем, ще живеем чрез Него и с Него, според написаното от божествения Павел (Римл. 14:8). И св. Григорий Богослов казва: “каквото е слънцето за чувствените (плътските), такъв е Бог за духовните. Той ще бъде и бъдещият век, и незалязващият ден, и небесното царство, и брачният чертог, и земята на кротките, и божественият рай, и цар и слуга, както Сам е казал: блажени са ония слуги, които, когато дойде Господ, ще намери будни. Истина ви казвам, Той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи (Лук. 12:37). Всичко това и още много повече от това, което никой не може и да измери, е Христос за тези, които вярват в Него - не само в бъдещия живот, но по-напред в сегашния, а след това и в бъдещия, само че тук - в по-малка мяра, а там - в пълна. Впрочем, верните още отсега ясно виждат бъдещите блага, и приемат техния залог (или начатъци). Както не мислят, че получават тук всичко обещано; така също не хранят и такава надежда, че ще получат всичко това единствено там, а тук в настоящия живот са лишени и непричастни на бъдещите блага. Но понеже Бог, според Своето домостроителство, посредством Своята смърт и Своето възкресение ни дарува царството, нетлението и вечния живот, то без съмнение още отсега ние се сподобяваме да бъдем чрез душата си причастници на бъдещите блага, т.е. да бъдем по душа нетленни и безсмъртни, да бъдем синове Божии, синове на светлината и на деня и наследници на небесното царство, доколкото имаме вътре в себе си самото това небесно царство. Всичко това действително получаваме още отсега, не без усещането и знанието на душата, ако ние не сме неизкусни във вярата и не сме бедни в изпълняването на Божиите заповеди. Но телесно все още не го получаваме, защото това наше тяло е тленно, както бе и Христовото тяло до възкресението. И понеже нашата душа се съдържа от такова тяло и е свързана от него, ние не можем да възприемем (още) сега в душата си цялата божествена слава, която ни се открива; но като виждаме, като в огледало, необятното море на тази слава, мислим, че виждаме една капка от морето на славата. Затова и казваме, че сега виждаме като в огледало и в образи. Впрочем виждаме при това и това, което е духовно, т.е. по душа ние сме подобни на Този, Когото виждаме и Който ни вижда; а след възкресението ще приемем и духовно тяло. Както чрез божествената Си сила Христос направи Своето тяло друго, т.е. духовно, и така го възкреси от гроба; така и ние, които сме станали по-напред тук подобни на Христа по душа, тогава ще станем подобни на Него и по тяло - човеци по естество и богове по благодат, както и Христос, бидейки Бог по естество, стана човек, и както е човек поради голямата Си благост. Като познаваме достоверно това таинство, как можем да не възжелаем смъртта, когато, както казва апостолът, докато сме в това тяло въздишаме, очаквайки прославянето на синовете Божии? (Римл. 8:19 – 22)

Но ако праведните не биват причастни на вечните блага и не получават Божията благодат още тук, намирайки се още в този живот, то тогава Христос е само пророк, а не Бог, и всичко, за което говори Евангелието не е дар на благодатта, а пророчество за бъдещи дарове. По същия начин и апостолите са получили пророчество, а не изпълнението на пророчествата; и самите те нищо не са получили, а и нищо не са преподали. Уви! Какво безчувствие и каква слепота има у тия, които се придържат към това мнение! Защото ако е така, както те казват, от това ще следва, че нашата вяра е единствено думи, които не са основани на съответстващо им дело. Но ако Божията благодат, спасителна за всички човеци, се яви само на думи, а не и на дело, и ако ние започнем да мислим, че таинството на нашата вяра е именно такова, кой тогава ще бъде по-окаян от нас? Ако светлината на света е Христос, Който е Бог, а ние вярваме, че нито един човек никога не Го е видял, то кой друг ще бъде по-невярващ от нас? Ако Христос е светлина, а ние казваме, че не Го чувстваме, когато се обличаме в Него, то с какво ще бъдем по-различни от мъртъвците? Ако Той е лозата, а ние - пръчките, обаче не съзнаваме единението, което имаме с Него, то явно е, че сме бездушни и безплодни - сухи дървеса, годни единствено за вечния огън. Ако според Божественото слово ония, които ядат плътта на Господа и пият Неговата кръв, имат живот вечен, а ние когато се причастяваме, не чувстваме при това в нас да има нещо повече от това, което става при приемането на обикновена храна, и не съзнаваме, че получаваме друг живот; то е очевидно, че се причастяваме само с хляб, а не с Бога. Защото ако Христос е Бог и човек, то и Неговата света плът не е само плът, но - плът и Бог неразделно и неслитно; и доколкото е плът, т.е. доколкото тя е под вид на хляб - вижда се с телесните очи, а по Божество не се вижда с телесните очи, но се вижда с невидимите очи на душата, т.е. от ума. Затова именно и Господ казва: който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Иоан. 6:56). Не каза: той пребъдва с тях (т.е. с плътта и кръвта), а те - с него; но - пребъдва с Мене, т.е. с Моята слава, с Моята светлина и с Моето Божество; както и на друго място казва: както Аз съм в Отца, и Отец е в Мене, така Аз съм във вас, и вие сте в Мене (Иоан. 14:20). И така, ако ние мислим, че всичко това е в нас, без да го съзнаваме и осезаваме чрез чувството на нашата душа, то кой ли ще бъде в състояние да оплаче по подобаващ начин безчувствието на нашата душа? Наистина - никой!   

5. Но блажени са ония, които са приели Христа, Който дойде като светлина в тях, които бяха в тъмнината; защото те станаха синове на светлината и на незалязващия ден. Блажени са ония, които се облякоха в Неговата светлина още в сегашния живот, защото те вече са се облекли в брачната одежда и няма да свържат ръцете и нозете им и не ще ги хвърлят във вечния огън. Блажени са тези, които, бидейки още в тяло, са видели Христа. Триблажени са тези, които са Го видели и духовно са се поклонили на Него, защото те во век века не ще видят смърт. Блажени са тези, които всеки ден вкусват Христа, чрез това съзерцание и познание, както пророк Исаия - горящия въглен; защото те ще се очистят от всяка душевна и телесна нечистота. Блажени са тези, които всекичасно приемат с очите на ума неизказаната светлина, защото те ще ходят благообразно, като през деня, и ще преживеят целия си живот в духовна радост. Блажени са тези, които още тук са познали светлината на Господа, като Самия Него, защото в бъдещия живот те ще застанат пред Неговото лице с дръзновение. Блажени са тези, които всякога пребивават в Господнята светлина, защото те и в сегашния живот са, а и в бъдещия живот ще бъдат завинаги Негови братя и сънаследници. Блажени са тези, които в сегашния живот са разпалили в сърцето си светлината и са я запазили неугасима, защото когато дойде смъртта, те, светли и светосияйни, ще посрещнат Жениха Христа и заедно с Него ще влязат в Неговия брачен чертог със запалени светилници. Блажени са тези, които никога не са допускали мисълта, че уж човеците не получават достоверно свидетелство за своето спасение през времето на този живот, а - само в края на този живот или след смъртта; защото те се подвизават да получат тук такова свидетелство за своето спасение. Блажени са тези, които не се съмняват в нищо от казаното и не са подозрителни, че уж тук имало нещо лъжливо; защото те, ако няма нищо такова в тях - което и не трябва да има! - навярно ще се постараят и да придобият това. Блажени са тези, които от цялата си душа се стремят да влязат в светлината (Христовата) и са презрели всичко останало, защото те дори и да не успеят да влязат в тази светлина, докато са още в сегашния живот, но ще отминат оттук изпълнени с благи надежди и ще влязат в нея, съобразно със своята мяра. Блажени са тези, които всякога плачат горчиво заради греховете си, защото накрая те ще бъдат осенени от светлината и тя ще превърне горчивите им сълзи в сладост. Блажени са тези, които се просвещават от божествената светлина и виждат своята немощ (и нищета), и осъзнават срамното в душата си, защото те ще плачат през целия си живот и ще се омият със своите сълзи. Блажени са тези, които са се приближили към божествената светлина, и са влезли в нея, и са се съединили с нея и са станали целите светлина, защото те напълно са се съблекли от осквернената одежда на своите грехове и не ще плачат вече с горчиви (но безполезни) сълзи. Блажени са тези, които виждат, че одеянието на тяхната душа е светлосияйно, понеже е Христос; защото те непрестанно ще бъдат изпълвани с неизказана радост и удивлявайки се и изумявайки се на това, ще проливат сладостни сълзи, като съзнават, че вече са станали синове и причастници на възкресението. Блажени са тези, чието невидимо око на душата е всякога отворено и които по времето на всяка своя молитва виждат светлината, защото те са станали еднакви по чест с ангелите. - А ако те са такива, докато се намират все още в сегашния живот, докато все още са свързани от тленната плът, то какви ли ще бъдат след възкресението, след като възприемат онова духовно и нетленно тяло? Ясно е, че тогава те ще бъдат подобни не само на ангелите, но и на Самия Владика на ангелите - Христа Господа, както е написано: знаем, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему (1 Иоан. 3:2). Блажен е този християнин, който в молитвата си предстои пред Бога така, че Бог го вижда и той вижда Бога, и чувства, че е излязъл вън от света - с тяло ли, или без тяло; защото той ще чуе неизказани слова, които човек не може да изговори (2 Кор. 12:4), и ще види това, което око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на сърце не е идвало. Блажен е този, който вижда, че в него се е изобразил Христос - светлината на света, защото той ще се нарече майка на Христа, понеже има в себе си Христа, като плод на своята утроба, както Сам Той нелъжливият обеща, като каза: Моя майка и Мои братя, и Мои приятели са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват (Мат. 12:48, 49); така че ония, които не пазят Божиите заповеди, сами по своя воля се лишават от такава благодат, понеже това дело (изобразяването на Христа) е и било, и е, и ще бъде възможно, - и е бивало, и става и сега, и не ще престане да се извършва във всички онези, които изпълняват Господните заповеди.

Впрочем, за да не оставим казаното от нас без свидетелство и да не навлечем върху себе си подозрение, че уж говорим това от себе си, а не от Божественото Писание, като представяме невъзможното за възможно, ще приведем свидетелство за това отново от блажения Павел, който е Христова уста и който казва: чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос (Гал. 4:19). Но в кое място, мислите, или в коя част на тялото определя той, че ще се изобрази Христос? В лицето, или в гърдите? Не: в нашето сърце се изобразява Той, и не - телесно, а безтелесно и както подобава Богу. Впрочем, както жената, която носи в утробата си плод, знае със сигурност за това, тъй като младенецът проиграва в утробата й, и тя не може да не знае, че има плод в утробата си; така и този, който има Изобразилия се в него Христос, познава Неговите движения и проигравания, т.е. Неговото осияване и светлина, и вижда вътре в себе си изображението на Христа. Както в огледалото се вижда светлината на светилника; така се вижда в него Христос, обаче - не само привидно и не не-по-същество, каквото е това, което се вижда в огледалото, но в него се вижда Христос, като светлина, въ-съществено, невидимо видим и непостижимо постижим, в без-образен образ и в безвиден вид.

Така, братя, се постига непостижимото в нашата вяра! Така се вижда и несъмнено (реално) се умосъзерцава Отец и Син със Светият Дух от ония християни, при които идват Отец и Син със Светият Дух и в които правят жилище за Себе Си, както казва Господ; а Те са познаваеми в едната неразделна светлина, както казахме. Впрочем, както онзи, който тича след бягащия, макар и да мисли, че вече е много близо до него, макар да му се струва, че ей-сега ще го хване, даже - че вече го докосва с края на пръстите си, но въобще не може да го залови, докато, според известната поговорка, между тях има разстояние дори от един косъм; така и ние, ако поради нашето нерадение, имаме дори и някакъв най-малък помисъл или колебливо неверие, или двоедушие, или боязън (за себе си), или друга някоя страст, или имаме пристрастие към нещо временно, разбира се не ще се удостоим да имаме Бога за обитател в своята душа и не ще възлезем на висотата на тази слава. Защото както за онзи, който преследва друг, и най-малкото разстояние, било то и от един косъм, е причина той да не може да го залови; така и по отношение на духовните предмети, и най-малката страст е причина да не се удостояваме да дойдем до съзерцаването на тайните Божии. И ако ние не презрем напълно и самия си живот и собственото си тяло, ако не сме готови за мъченичество, за това - всецяло да предадем себе си и живота си на всяко мъчение и на всяка смърт, като напълно изгоним от паметта си всичко, което служи за поддържането на живота на това тленно тяло, то не ще можем да бъдем приятели и братя на Христа, нито Негови причастници и сънаследници, и никога няма да дойдем до съзерцанието и опитното познание на споменатите Божии таинства. Затова, който не се е сподобил още да достигне това и да получи такива блага, той нека да обвинява самия себе си, а не да говори като такъв, който измисля извинения за греховете си (вж Пс. 140:4), че това е невъзможно, или че макар и да е възможно и да става, но става независимо от нашето съзнание, т.е. - така, че ние не знаем това. Нека той да се увери от Божествените Писания и да знае, че това дело е възможно и действително става, и се извършва осъзнавано от нас, така че ние не можем да не знаем за него; но поради отпускането и неизпълняването на Христовите заповеди, съразмерно с това, всеки сам лишава себе си от тези блага, - които да се сподобим да получим някой ден всички ние, така че да ги вкусим още в сегашния живот и да разберем, че Господ е благ, а там да видим Господа в пълнота и да се радваме заедно с Него в безконечните векове! Амин.

 

Слово петдесет и осмо

 1)     За любовта и вярата. Как да придобиваме в душата си любовта към Бога?

2) За възсияването и съзерцаването на светлината и за таинствената беседа на Духа.

 

1. Да чуем, братя, нашия Спасител и Бог, Който ясно ни казва в светото Евангелие: не дойдох да съдя света, а да спася света (Иоан. 12:47); а в друго място на Евангелието посочва и начина, по който се спасяваме, като казва: Бог толкова обикна света, че отдаде и Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен (Иоан. 3:16). И така, който вярва в това от цялата си душа и е убеден, че Христос дойде не да го съди, а за да го спаси - не поради добрите му дела или трудове и усилия, но единствено поради вярата му в Него, той как би могъл да не Го обича от цялата си душа и с целия си ум? Особено - когато чуе, че Той е претърпял такива страдания за неговото спасение и за спасението на всички хора; т.е. - как Той, Който е Божий Син и Бог, равночестен и единосъщен на Отца, Който е по-високо от небесата, Който държи (поддържа) цялата твар с могъщата ръка на Своята сила, слезе от небесата, влезе в утробата на св. Дева и Богородица, престоя в нея девет месеца и стана човек, и как Той, Който отвека е със Своя Отец горе на небесата, благоволи да стане долу на земята плод на утроба, като премина поред (последователно) целия чин на нашето естество; - и когато помисли за останалите таинства на Неговото домостроителство на Въплъщението и за страданията, които претърпя за човеците Той, безстрастният по естество, т.е. - как неизказано се роди в пещерата, как бе повит с пелени и бе положен като бедняк в яслите на безсловесните животни Царят на всичко, как бе донесен в храма, как Симеон Го пое в ръцете си и Го благослови, като един от обикновените човеци, как избяга в Египет и отново се завърна оттук в Назарет и се покоряваше на своите родители, как бе кръстен от Иоан в река Иордан, как бе изкушаван от дявола в пустинята, как извърши такива чудеса, а при това не беше заради тях предмет на удивление, а повече - предмет на завист, бе подиграван и осмиван от злите и нечестиви човеци, - чиито безсрамни уста Той можеше да затвори и тайно и явно, и да изсуши техните езици, и да направи така, че гласовете им съвсем да замлъкнат, - как бе предаден от Своя ученик Иуда, как бе заловен и свързан като някой злодей, как прие плесница по страната Си от един слуга, как бе предаден на Пилат, подобно на някой престъпник, как бе осъден на смърт, как бе бичуван, осмиван, поругаван, облечен в багреница, как държеше в ръцете Си тръст, с която приемаше от богоубийците иудеи удари по пречистата Си глава, как бе увенчан с трънен венец, как бе разпнат на кръста, който Сам понесе Носещият всичко чрез Своето слово, как излезе от Иерусалим и възлезе на Лобното място, как Го обкръжаваха войници и онези убийци, заедно с безчисленото множество народ, който вървеше след Него, за да види Неговия край, как се ужасяваха пред това ангелите от небесата, как Бог и Отец гледаше Своя единосъщен и съпрестолен Син да претърпява всичко това от нечестивите иудеи, как висеше Той гол на кръста, а ръцете и нозете Му бяха приковани с гвоздеи, как бе напоен със жлъчка и оцет,- и всичко това Той претърпя с нечувано великодушие, като се молеше на Своя безначален Отец да прости на ония, които Го разпнаха.

Когато човек помисли за всичко това, как е възможно да не възлюби от цялата си душа Господа? Защото, когато той си спомни, че нашият Господ Иисус Христос, бидейки Бог безначален, Син на безначалния Отец, съсъщ и единосъщен на всесветия и поклоняем Дух, слезе от небесата, въплъти се, стана човек и поради любовта Си към него пострада с всичко онова, което казахме по-напред, дори и още повече от това, за да го избави от тлението и смъртта и да го направи син Божий и бог, подобен на Него; то тогава - нека той да бъде по-корав и от камък и по-хладен от кристал - възможно ли е да не се смекчи душата му и да не се съгрее сърцето му от любов към Бога? Аз утвърждавам, и така е и в действителност, че ако някой повярва във всичко това от цялата си душа и от дълбочината на сърцето си, тогава начаса ще придобие в сърцето си и любовта към Бога. Защото, както казват, че когато се разтвори бисерната мида и в нея влезе небесна роса и лъч от блясък на мълния, тогава в нея начаса се образува перлата; така, разбери, се заражда и любовта към Бога вътре в нас. Когато душата чуе за посочените по-горе Христови страдания и малко по малко повярва във всичко, тогава по силата на възприетата вяра тя се разтваря, понеже е била преди това затворена поради неверието; и веднага щом се разтвори, подобно на небесна роса влиза вътре в сърцето любовта към Бога заедно с неизказаната светлина, подобно на блясък от мълния, и става като бисер светъл и блестящ, - за който Господ казва, че намерилият го търговец отишъл, продал всичкия си имот и го купил. И така, който се сподоби да повярва така, както казахме, и да намери вътре в себе си духовният бисер на любовта към Бога, той не може да не презре всичко и да не раздаде на бедните всичко, което има, за да запази любовта към Бога твърда, пълна и всецяла. Защото когато той предпочита пред всичко любовта към Бога, тогава и тя от ден на ден ще се преумножава в неговата душа и ще бъде в него чудо, по-голямо от всяко чудо - неизказано и непостижимо, което нито умът може да разбере, нито словото да изрече. И той бива в изстъпление под действието на това непостижимо и неизказано чудо, държейки целия свой ум прилепен към него, и всецяло излиза целият вън от този свят - не с тяло, но с всичките си чувства (сетива), тъй като и те заедно с ума се устремяват към това, което се съзерцава вътре в душата, - и идва до откровяването и виждането на Господа и чува неизказани слова.

2. И така, възможно ли е за онзи, който се сподоби да види и да чуе това и да възлезе до съзерцаването на Бога, след това да остава в обществото на хората или да отдава вниманието си на това, което му представят сетивата и помислите? Ако този, който се е удостоил някога да застане пред лицето на смъртния цар и да говори с него, забравя всичко останало и цялото му внимание е погълнато от думите на царя, колко по-естествено е да бъде такъв онзи, който се сподобява – доколкото това е възможно за човека – да види Бога, Твореца, Владиката и Господа на всичко и да беседва с Него, и да чува гласа на Този, Който ще съди живите и мъртвите? Може ли такъв да не дойде до екстаз (изстъпление) и да не излезе наистина вън от тоя свят и от самата си плът? Възможно ли е да не възжелае завинаги да остане с Този небесен Цар и да се съгласи да се отдели от Него и да се спусне в мирските дела и грижи за тленните и преходни неща? Не вярвам, въобще не вярвам, че някой от разумните човеци би си позволил това. Защото е явно, че благата на този свят обикновено се съпровождат с тревоги и мъчителни и болезнени трудове, а онзи живот, който някой живее в Бога, като беседва с Него и съзерцава ония неизказани блага, превъзхожда всяко блаженство и е по-висок от всяка слава, щастие, радост и утешение, доколкото е по-висок от всяка почест, от всички утехи и от всички видими блага на сегашния живот. Колкото отмората върху скъпа и мека постеля превъзхожда лежането върху някоя корава и неравна дъска, толкова радостта и утехата, които черпи душата в общението и беседата с Бога, превъзхожда всяко веселие и наслада на сегашния живот. Затова много пъти се случва така, че когато някой поради незнание или нерадение остави Бога и божествените съзерцания и премине към светските грижи и суетности, то веднага щом почувства горчивината, която имат делата на света, и безмерната вреда, която те причиняват на душата, побързва колкото се може по-скоро отново да се върне при Бога, от Когото се е отдалечил, като осъжда безмилостно себе си за това, че се е увлякъл от земното, хвърлил се е в тръните на света и в огъня, поглъщащ човешките души; затова побягва оттук и прибягва отново към Бога, неговият Владика. И ако нашият Господ не беше човеколюбив и не ни приемаше, когато се връщаме при Него, ако Той не беше незлобив и ако се гневеше, а не ни похваляваше заради нашето възвръщане, наистина не би се спасила никоя душа - нито на някой светия, нито още повече на когото и да било друг. Затова всички, които са починали в святост и добродетел, са спасени даром, а не заради своите добри дела или добродетели; и не само те, а и всички ония, които ще умрат след тях, ще бъдат спасени даром.

И понеже, по такъв начин, спасението ни се дава на нас верните не заради нашите добри дела, та да не се похвали никой със себе си, както казва апостолът, то съвсем не следва да се надяваме на делата си, разбирам - на поста, бденията, спането върху гола земя, търпенето на глад и жажда, носенето на вериги или изнуряването на тялото с власеница; защото всичко това само по себе си е нищо. Много злонравни хора, в по-голямата си част от бедните, понасят това, но си остават пак същите, без да изоставят своята лошотия и без да станат добри. Това бива също полезно и за някои, тъй като смирява тялото и намалява неговата живост и възбудителност; но Господ не иска само това, а сърце съкрушено и смирено, така че нашето сърце всякога да зове към Него със смирен помисъл: кой съм аз, господи, Боже мой, че Ти благоволи да слезеш на земята, да се въплътиш и да умреш за мене, за да ме избавиш от тлението и смъртта и да ме направиш съобщник и наследник на Твоята слава и Божество? Когато придобиеш такова смирено мъдруване и в ума си се упражняваш в такива помисли, начаса ще дойде при теб Господ, ще те прегърне и целуне, ще дарува правия Дух в твоето сърце, Духът на избавлението и прощаването на твоите грехове, ще те увенчае със Своите дарове и ще те прослави с мъдрост и познание. Защото кое друго е така угодно и приятно на Бога, както съкрушеното и смирено сърце и самоунижаващото мъдруване? В това смиреномъдрие на душата живее и почива Бог, и всяко нападение на врага срещу нея остава безуспешно; всички греховни страсти в нея изчезват, а напротив - множат се плодовете на Светия Дух, каквито са: любовта, радостта, мирът, дълготърпението, благостта, милосърдието, вярата, кротостта, смиреномъдрието и въздържането от всички страсти; след това следва божественото познание, премъдростта на Словото, бездната на съкровените умосъзерцания и тайните Христови. Който достигне до това състояние и се характеризира с такива качества, той се изменява с благо изменение и става земен ангел; телом той общува с хората в този свят, а духом ходи на небесата и общува с ангелите, и от тази неизказана радост възраства в Божията любов, към която никой никога не може да се приближи, ако преди това не очисти сърцето си с покаяние и с много сълзи и не достигне до дълбината на смиреномъдрието, за да приеме в своята душа Светия Дух, чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава слава и поклонение во веки. Амин.

 

 Слово петдесет и девето

 1) За всеки християнин е необходимо да бъде причастен на благодатта на Светия Дух.

2) Не е възможно делата на добродетелта да бъдат твърди и постоянни иначе, освен - чрез благодатта на Светия Дух, без която никой не може нито да върви успешно по пътя на добродетелта, нито да принася полза на другите, нито да изслушва и опрощава чуждите помисли.

3) Триипостасното Божество по всичко е еднакво (т.е. всичките Лица по всичко са еднакви).

 

1. Както светилникът, макар да е пълен с елей и да има и фитил, но ако не е запален с огън, остава си целият тъмен; така и душата, видимо украсена с всички добродетели, ако не стане причастна на светлината и благодатта на Светия Дух, е още угаснала и мрачна и делата й още не са твърди; защото е нужно те да бъдат изобличени и явени от светлината (Еф. 5:13). И така, на този, у когото светилникът на душата е още угаснал и тъмен, е потребна божествената светлина, която да запали в него светилника на душата му и да го научи да изследва делата си, да измолва прошка на прегрешенията си посредством тяхното изповядване и да изправя ежечасно всичко недобро и лошо, което е сторил. Защото както е невъзможно онзи, който върви в тъмна нощ, да не се спъне; така е невъзможно да не греши онзи, който още не е видял божествената светлина, както казва Христос Господ: който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят. А който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него (Иоан. 11:9,10). Като казва: светлината не е в него, Той посочва божествената и невеществена светлина, защото чувствената светлина никой не може да придобие и да има в себе си.

2. И така, както за онзи, който върви в тъмното, няма абсолютно никаква полза да държи в ръцете си много незапалени, макар и изправни, светилници; защото и с тях той все така не ще може да види нито самия себе си, нито друг някого; така и онзи, който мисли, че има в себе си всички добродетели (ако това е възможно), но няма светлината на Всесветия Дух, не може нито да вижда добре и както подобава своите дела, нито напълно да се увери, че те са угодни на Бога; той не може също така да ръководи и другите и да им посочва каква е волята Божия спрямо тях; недостоен е той и да изслушва чужди помисли и да изповядва другите, докато не придобие светлината на Светия Дух, която да свети вътре в него. Христос Господ казва: ходете, докле имате светлина, за да не ви обгърне тъмнината; а който ходи в тъмнината, не знае къде отива (Иоан. 12:35).  И така, ако онзи, който ходи в тъмнината, сам не знае къде да отиде, тогава как ще може той да посочва на другите пътя? Каква е ползата, ако някой постави незапален светилник на свещник, върху който няма друга светлина, която да свети? Никой не трябва да прави така, но следва да постъпва така, както е определил Бог в светото Евангелие: никой, кога запаля светилник, не го слага на скришно място, нито под крина, а на свещник, за да виждат светлината ония, които влизат (Лук. 11:33). Като казва това, Той посочва и признака, според който може да се узнае кой е станал светлина и има светлината в себе си, с думите: светило за тялото е окото (Лук. 11:34). Кое друго око разбира Той тук, ако не - ума? Това око не може да бъде просто, ако не вижда простата (чистата) светлина. А простата (чистата) светлина е Христос. И така, който има в себе си Христовата светлина, която да свети в неговия ум, за него се казва, че той има ум Христов. Когато твоето око, т.е. твоят ум, е прост, т.е. светъл, тогава и твоето безтелесно тяло, т.е. всички части на твоята душа, ще бъдат светли; и обратното, когато твоят ум е лукав, т.е. омрачен и угаснал, тогава и цялата ти душа ще бъде тъмна. И така, разсъди добре, не е ли тъмнина и светлината, която е в тебе? Вникни също така добре и разбери дали не си мислиш, че имаш това, което все още не си придобил? Добре разгледай това, за да не се измамиш и да не помислиш, че в теб е светлината - тогава, когато това не е светлина, а тъмнина.   

Но внимавайте върху себе си, братя мои, за да не се случи и с вас така, че докато мислите, че сте с Бога и че имате общение с Него, после да се окаже, че вие сте вън и далече от Него, понеже не виждате в сегашния живот Неговата светлина. Защото ако божествената светлина бе запалила светилниците ви, т.е. вашите души, тя би сияела открито във вас, както е казал нашият Господ Иисус Христос - че ако твоят ум е светъл, то и нито една част на душата ти не ще бъде тъмна, но тя цялата ще е светла, подобно на това, както светилникът те осветява със своята светлина. Какво друго свидетелство още, по-голямо от това, мога да ти приведа, за да те убедя? Ако не повярваш на Владиката Христа, как тогава, кажи ми, ще повярваш на мен, който съм раб също като теб?

Но какво да кажа на ония, които обичат да бъдат славни и именити, да принадлежат към иереите, игумените, учителите и духовниците, които желаят да изслушват помислите на другите и казват, че са достойни да имат властта да връзват и развръзват, - когато аз виждам, че те нищо не знаят от това, което е необходимо за живота по Бога, а и другите не учат на това и не ги въвеждат в светлината на познанието, та и те да знаят и да разбират кое с необходимост се изисква за тяхното спасение? Какво друго да кажа, освен това, което Христос казва на законниците: горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието; сами не влязохте, и на влизащите попречихте (Лук. 11:52). - А наистина, кое друго е ключът на познанието, ако не благодатта на Светия Дух, която се дава заради вярата? Тази благодат отваря и развръзва нашия заключен и омрачен ум и му съобщава истинното познание на божественото просвещение.

3. Вратата е Синът, както Сам Той казва: Аз съм вратата (Иоан. 10:7). Ключът към тази врата е Светият Дух: приемете, казва, Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат (Иоан. 20:23). А домът е Отец: в дома на Отца Ми, казва, има много жилища (Иоан. 14:2). Вникнете внимателно в силата на словото. Ако ключът не отвори (защото Сам Христос казва: нему вратарят отваря, Иоан. 10:3), вратата не ще се отвори; а ако вратата не се отвори, то никой не ще влезе в дома на Отца, както казва Христос: никой не ще дойде при Отца, освен чрез Мене (Иоан. 14:6). А че преди това Светият Дух отваря нашия ум и ни дава познание за Отца и Сина, за това отново Сам Христос е казал: а кога дойде Утешителят, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене, - и ще ви научи на всяка истина (Иоан. 15:26; 16:13). Виждаш ли, че Отец и Син се познават чрез Духа, или по-добре да кажем - в Духа. И отново казва Господ: ако Аз не замина, Утешителят няма да дойде при вас (Иоан. 16:7). А когато Той дойде, ще ви напомни всичко (Иоан. 14:26). И още казва: ако Ме любите, опазете Моите заповеди; и Аз ще помоля Отца, и ще ви даде Друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки, Духът на истината (Иоан. 14:15-17). И не много по-долу прибавя: в тоя ден (т.е. когато Светият Дух дойде във вас) ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас (Иоан. 14:20). И отново казва: Иоан кръщава с вода, а вие ще бъдете кръстени с Дух Светий (Деян. 1:5). И така е и необходимо: защото този, който не се кръсти с Дух Светий, той не може да бъде нито син Божий, нито сънаследник на Христа. Ето и на апостол Петър казва Господ: ще ти дам ключовете на царството небесно (Мат. 16:19). Разбира се, Той не му каза, че ще му даде някакви медни или сребърни ключове, но ключове, достойни за онзи дом, т.е. - Светия Дух. Ако желаеш да знаеш какъв е онзи дом, чуй какво казва светият Павел в посланието до Тимотей: блажения и едничък Властител, Цар на царете и Господар на господаруващите, Който е едничък безсмъртен и живее в непристъпна светлина (1 Тим. 6:15, 16). Ако в такъв случай онзи дом е непристъпната светлина, явно е, че и вратата на този дом е непристъпна. И ключът никак няма да може да отвори вратата, ако и той не е непристъпен и не е същият по естество като нея, но ще бъде изгорен от вратата, както и вратата ще бъде изгорена от дома, ако не бъде със същото естество като него. И тогава онзи дом ще си остане за всички непристъпен и никой не ще може да влезе в него. Тогава и нашата вяра би изчезнала, ако Светата Троица се разделяше на достъпно и непристъпно, на по-голямо и на по-малко.

А вие вникнете по-добре в казаното от мен и като чувате примерите, които аз взимам от областта на чувствените и веществени предмети, като например: дом, врата, ключ, не си представяйте в ума си никакъв телесен образ, за да не паднете в недостойни за Бога помисли, които могат да заприличат на богохулство, но представяйте си всичко това в себе си по подобаващ за Бога начин, като се възвисявате до съзерцаването на скрития в него смисъл. А ако не можете да разбирате това по подобаващ за Бога начин, тогава приемайте всичко единствено с вяра, като не си позволявате твърде много да любопитствате за тези предмети. Защо Светият Дух се нарича ключ? Защото чрез Него и в Него най-напред се просветява нашият ум и ние, като дойдем до покаянието, се очистваме от всеки грях; след което получаваме светлината на познанието, биваме кръстени свише, възраждаме се и ставаме чеда на Бога, към Когото и ще получим дръзновение да зовем: Авва Отче!, както казва апостолът:
Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки
(Римл. 8:26). И още: Бог изпрати в сърцата ви Духът на Своя Син, Който Дух вика: Авва Отче! (Гал. 4:6). Този Дух ни показва вратата, като ни открива, че тя е светлина. И отново, вратата ни научава, че живеещият в дома е също светлина непристъпна. Впрочем, не е друго Бог, Който живее в светлината, и друго светлината - Неговият дом, както не е едно светлината на Божеството, и друго - Бог, но един и същ е и домът, и Този, Който живее в него, както едно и също е и светлината, и Бог. А според богословието дом се нарича и Синът, както Сам Той казва: Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе (Иоан. 17:21). И още: Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас (Иоан. 14:20). И Светият Дух също така се нарича дом. Защото там, където нашият Господ казва: Аз и Отец ще дойдем при него (при този, който Ме люби и пази Моето слово) и жилище у него ще направим (Иоан. 14:23), явно трябва да се подразбира, че това става чрез Светия Дух, за Когото апостолът казва, че Той устройва жилище за Себе Си в душите на вярващите: не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? (1 Кор. 3:16) И пак апостолът казва: А Господ е Духът (2 Кор. 3:17), не защото Духът е Синът - далече от нас такова богохулство! - но поради това, че Божият Син се вижда и се съзерцава в Светия Дух. Но ако Духът е Господ, то е явно, че по отношение на Него, както и на Господа, може да се каже: Отец е в Него, и Той е в нас; и отново - ние сме в Него, както и Той е с Бог Отец, и Бог Отец е в Него.

За да се изразя по-ясно и с по-голяма точност, ще кажа: каквото е Едно от Лицата на Светата Троица, същото са и Другите Две Лица; защото Лицата на Светата Троица са тъждествени (по естество) и се съзерцават в едно естество, и същност, и царство. Поради това, каквото се именува Едно от Лицата, същите по естество се съзерцават и Другите Две Лица, освен това, че са Отец, Син и Свети Дух, бидейки Лица, т.е. - освен свойството да ражда Сина и да извежда Светия Дух, принадлежащо на Отца, свойството да се ражда, принадлежащо на Сина, и свойството да изхожда, което принадлежи на Светия Дух. Само тези особености имат по неизказан начин място в Светата Троица, т.е. всяко от тези свойства принадлежи само на едно от Лицата. И по никакъв друг начин не може да се мисли или да се говори за тях, или да се разменят имената им. Според тях се разпознават Трите Лица, и не бива нито Синът да се полага преди Отца, нито Светият Дух - преди Сина, но трябва да се говори заедно така: Отец, Син и Дух Светий, без да се прави никакво разделение в Тях, нито дори до най-малката частица от времето или мигновението; защото заедно с Отец, (отначало) е и роденият Син и Духът, Който изхожда от Отца. А в отношението Им към всичко друго, едно и също име или свойство се съзерцава и във всяко Едно от Лицата, и във всичките Три. Така например, ако (Го) наречеш светлина, то и всяко Лице е светлина, и всичките Три пак са една светлина; или - живот вечен, и всяко Лице също е живот, т.е. – и Отец, и Син, и Дух Светий, и всичките Три пак са един живот. Бог е и Отец, Бог е и Синът, Бог е и Светият Дух - всяко Лице отделно, и отново - всичките Три Лица заедно - са един Бог, Творец на всичко, както говори ветхозаветното Писание: В начало Бог сътвори небето и земята. И рече Бог: да бъде светлина (Бит. 1:1, 3). Под думата Бог тук се разбира Отец (не повече ли - единият в Трите Лица Бог?). И св. Давид казва (вече поотделно за всяко Лице): чрез Словото на Господа са утвърдени небесата, и чрез Духа на устата Му - цялото им воинство (Пс. 32:6). Под Слово тук се разбира Синът, а под Духа на устата Му - Светият Дух (а под Господ       - Бог Отец). Също и Иоан Богослов казва в светото Евангелие: В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог; очевидно - за Сина. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало (Иоан. 1:1, 3). Но познайте, умолявам ви, всичко това вие, които се именувате Божии чеда и които видимо сте християни, - вие, които поучавате другите с празни думи и които мислите, че сте по-горни от другите; казвам - вие, миряни, и монаси, и иереи, съберете се всички заедно, с любов към Бога, и попитайте знаещите и опитните мъже, и се постарайте по-напред да узнаете всичко това, като имате решимост да изпитате всичко и в действителност; а после към това прибавете и ревностно старание да достигнете накрая да се отворят очите на вашата душа, за да видят Бога, и вие наистина ще станете Божии чеда, подобни на вашия Бог и Отец, в делата и в живия опит, а не само в думите, външния вид и дрехите. Когато станете такива и познаете добре Божиите таинства, тогава приемайте и духовните достойнства (църковните чинове), за да не чуете в противен случай: Уви! и Горко! Изслушайте с внимание това вие, които преди да сте познали тайните Божии, с голямо усърдие се стремите да се възкачите върху стъпалото на достойнства, които са ви чужди и които подобават на други, т.е. на съвършените, а не на вас - несъвършените. Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред самите себе си! Горко на ония, които считат тъмнината за светлина, и светлината - за тъмнина! (Ис. 5:21, 20).

И така, възлюбени в Христа мои братя, умолявам всички вас, най-напред положете добра основа под зданието на добродетелите, т.е. - смирението, после чрез подвизите на благочестието и добродетелите съградете дома на познанието на тайните Божии, възжелайте да се просветите с божествената светлина и с чист ум да видите - доколкото това е достъпно за човеците – Бога, и от Бога да бъдете научени най-съвършено на тайните на царството небесно. И тогава вече, с това познание, което се подава на достойните свише от Отца на светлините, учете и другите наши братя християни коя е благата, съвършена и угодна воля Божия, и със своето учение принасяйте избрания народ на Бога, Който чрез благодатта на Светия Дух ви е поставил за духовни отци и учители на Своята Църква, за да не бъдем ние изгонени от брачния чертог на Христа, - като небрежните човеци, които не се погрижиха да се облекат в брачни одежди, - но да се покажем като мъдри домоуправници, които добре раздават определената духовна храна на своите помощници. Но преди всичко да се погрижим да изправим живота си и да живеем богоугодно, та да можем безпрепятствено да влезем в Христовия брачен чертог - светли, просветени чрез чист живот и чрез небесното познание и изпълнени със Светия Дух, и да царуваме заедно с Него в царството на Бога и Отца, в Светия Дух. Нему слава во веки! Амин.

  

Слово шестдесето

Първо богословско слово против ония, които казват, че Отец е преди Сина.

 Да говори за Бога, да изследва това, което се отнася към Него, да се опитва да преставя като ясно неизяснимото и като разбираемо това, което за всички е непостижимо, е свойствено на самонадеяния и дързък човек. Между това, в тази грешка изпадат не само тези, които говорят нещо за Бога от самите себе си, но и онези, които с интерес изследват и изучават това, което са казали и написали против еретиците богословите на нашата Църква, но - не за да получат от това някаква духовна полза, но за да се сподобят с похвала от своите слушатели и за да се именуват богослови. Това много ме натъжава, натъжава ме до изнемога. Защото аз мисля, че този опит е страшен и че ония, които дръзват да пристъпят към него, ще бъдат осъдени от Господа.

А противното на божествените догмати, което те дръзват да говорят, е следното: само поради това едничкото, казват, Отец е по-голям от Сина, понеже Той е виновник (причината) за съществуването на Сина. Ако някой ги попита: как разбирате това: “Отец е по-голям от Сина”? - Те отговарят: Отец е по-голям от Сина, т.е. - преди Него, защото Синът се ражда от Отца. Ето какво говорят новите празнодумци и нескопосни богослови; защото не знаят причините, поради които богословите са казали това, противопоставяйки се на еретиците. Като не разбират смисъла и целта на написаното, те празнословят, и неистинното, което казват, считат за вярно и истинно. На такива ще кажа, както съм и длъжен, - не от себе си, но като съм научаван от Този, Който научава всеки човек на разум: братя мои! Ако Пресветата Троица, Която създаде всичко от несъществуващото, за да бъде то ( и го приведе в битие), е била, е, и ще бъде всякога неразделна, то кой ви е научил или кой от вас е измислил, че в Нея има мерки и степени? Първо и второ, по-голямо и по-малко? Кой е дръзнал да определя така в онова, което е незримо, непостижимо и напълно неизследимо и непознаваемо? Невъзможно е в това, което всякога пребивава съединено и всякога е равно (еднакво) по един и същ начин (всегда есть равно единаковым образом; всякога е еднакво и тъждествено /на Себе Си/ и пребивава по един и същ начин?), едното да е преди другото. А ако ти настояваш, че Отец е преди Сина, тъй като Синът се е родил от Отца, Когото поради това наричаш и по-голям; тогава ще ти кажа и аз, че Синът е преди Отца, защото ако Той вече не беше, то Отец не би се наричал Отец. Ако ти считаш, че Отец е бил преди Сина и Го наричаш Съществуващ по-напред (и казваш, че Той е съществувал преди Сина), доколкото Той е виновник на рождението на Сина; то аз не приемам това, т.е. - че Отец е причина на Сина (именно в този смисъл, че Той е съществувал преди Сина). Защото чрез това ти навеждаш на мисълта, че преди да се роди, Синът не е бил, и - че желаейки или нежелаейки се е родил Синът, и при това - по желанието или без желанието на Отца. Виждаш ли в какви неуместности (нелепости, неуместни разсъждения), за да не кажа - хули, изпадаме при такива изследвания? И така, или не говори, че Отец е преди Сина - и тогава и аз охотно ще приема, че Отец е виновник (причина) на Сина; или ако ще говориш, че Отец е преди Сина, тогава и аз, като поставя словото си на съд (? Пс. 111:5), в такъв случай не ще приема, че Отец е причина на Сина. Защото, както казахме, между Тези, Които всякога са едно и са едно и също по един и същ начин, едното не може да бъде причина на другото. Но не мисли, че за някакво време Отец е бил преди Сина, и не казвай, че Отец е по-пръв или по-голям от Сина. Отец никога (в никакъв промеждутък от време) не е бил преди Сина, защото Синът е съвечен и събезначален на Отца, и Отец целият е в целия, равночестен Нему, Син, както и Синът е в целия, единосъщен Нему, Отец. А как тогава е възможно да говориш, че Отец е преди съвечния Нему Син? Ако ти казваш (просто), че Отец е причина на Сина, то ще кажа същото и аз; само не поддържай и не подхвърляй мисълта, че Бог и Отец е бил сам и един за някакво си време, в което време Синът не Го е имало, и че Той Го е родил след това и е станал причина на Неговото съществуване. Само това едничкото те отдалечава от Бога и от истината, като те прави нечестив и подобен на ония еретици, които казват, че Синът е създаден от Отца. Това, дори и само да го помислиш вътре в ума си, е най-нечестиво и безбожно деяние. При телесното раждане у човеците ние казваме, че бащата е преди сина; но към божественото, винаги съществуващо, съществуване и неродено рождение, към неипостасната (в см. - която не е започвала да бъде ипостас) ипостасност и предвечна същност, - наистина, не зная как да го кажа по друг начин, - това никак не е приложимо. Обикновено бива така, че на този, който каже първо, му е нужно после да назове второто и третото. Но по отношение на Пресветата Троица да се говори така е напълно неуместно. Да измерваш неизмеримото, да се напрягаш да изразиш със слово неизречимото и да обясниш неизяснимото, е дело крайно опасно и изпълнено с много беди. И така, за божественото и неизказано рождение на Сина и Словото казваме, че Отец е причина на Сина, по същия начин, както казваме, че умът е причина на словото, изворът - на потока, коренът - на клоните; но съвсем не казваме, че Той е преди Сина, та да не размножим (направим множествен) единия Бог, като разделим едното неразделно Божество на три Бога. По отношение на неразделната и неслитна Троица не е възможно нито да се помисли, нито да се каже: “първо, второ и трето”, или: “по-голямото и по-малкото”. Кое е и какво е божественото и предвечно (свръхсъщностно) естество? - това е напълно неизразимо, непостижимо за словото и мисълта; човешкият ум не може да разбере това.

Ако желаеш, да продължим разговора и по друг начин, за да се убедиш колко непостижим е Бог, Творецът на всичко. Нашият Господ Иисус Христос казва в светото Евангелие: Бог, т.е. Отец, е дух (Иоан. 4:24). А блаженият Павел - устата Христова - казва: А Господ, т.е. Синът, е дух (в бълг. Библ. - А Господ е Духът). И така, ако Бог е дух, и Синът е дух, то къде е отчеството и синовството? И кажи ми сега, кое е първо и кое е по-голямо в Божието непостижимо естество, понеже ти, новичкият и празнословен богослов, му приписваш това и говориш така за него? Ако приемеш, че Духът е преди Сина и Отца, то заедно с Духа ще намериш и целия Отец и целия Син, тъй като Тези Три(ма) са единосъщни и неразделни. Но дойди, макар и след това, до мисълта, че божественото естество е непостижимо и непознаваемо за нас човеците. И още, Иоан Богослов каза: в начало бе Словото, а не - Отец. А ти си постигнал по-дълбоко и от самия Иоан премъдростта Божия и говориш на нас и на целия свят: “пръв е Отец”, за да дадеш да се разбере, че Синът е втори след Отца, и отново - трети след Него пък е Дух Светий, като проповядваш друго Евангелие - на богохулството, сякаш си друг богослов, по-дълбок от Иоана, по-близък от него до Сина и Словото Божие. Но кажи ми ти, който проповядваш лъжливо и лукаво (някакъв) догмат на трибожието, поради коя причина Христовият любим ученик Иоан Богослов не каза: в начало бе Отец, но каза: в начало бе Словото? Ето поради коя: за да ни научи, че нито Бог Слово беше познат от някого като Син, преди да слезе на земята и да се въплъти, нито Бог бе познаван като Отец, – не поради това, че Божеството, Което създаде света, не бе триипостасно, но поради това, че То не бе още познавано като такова, тъй като още не бе се извършило Христовото домостроителство на въплъщението. Защото едва след като Бог Слово се въчовечи, Бог и Отец бе познат от нас като истинния Отец, и Бог Слово, Който се въплъти заради нашето спасение, бе познат като Син Божий, според думите на Отца, които Той изрече от небесата: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте (Мат. 17:5); и според думите на Сина, Който каза: Отче праведний! светът Те не позна, но Аз Те познах (Иоан. 17:25), - и отново: явих Твоето име на човеците (Иоан. 17:26), и още: Отче, прослави Сина Си, за да Те прослави и Твоят Син (Иоан. 17:1), а също и: Аз и Отец едно сме (Иоан. 10:30). Вникни, умолявам те, в силата на Господните слова. Той казва: Аз и Отец едно сме. Себе Си Той поставя преди Отца. Защо? За да покаже едната и съща и равна чест и слава, която Той във всичко има с Отца, и - това, че нито Отец е пръв, макар и да е причина на Сина, и нито Синът е втори, макар и да се е родил от Отца, нито Светият Дух е трети, макар и да изхожда от Отца. Защото, тъй като Троицата е изначално едно, и това едно се именува Троица според Ипостасите, следва, че от Тези Три Ипостаси или Лица нито Едно не може да бъде по-първо от Другите. И нито Едно от Тях не е било преди Другото, така че -Това, Което е било по-напред, да бъде първо пред Това, Което е възсияло от Него. Една Троица е едното Божество. Троица То се нарича според Лицата, или Ипостасите; и понеже Бог неразделно се разделя на Три Лица, неслитно съединени в едно, затова и Бог се нарича Троица. И нито Една от Тези Три Ипостаси никога не е била преди Друга (от Тях). Нито Отец е бил преди Сина, нито Синът - преди Отца, нито Отец и Син - преди Светия
Дух, така че Някой от Тях да е бил по-напред от Другите. Всичките Три Лица са еднакво безначално съ-същи и съвечни.

И така, Светата Троица е един Бог, неизказан, безначален, несъздаден, непостижим, неразделен. И за нас не е възможно нито да Го постигнем с ума си, нито да Го определим чрез словото по достоен начин. Но за да не забравим напълно Бога и като пазим пълно мълчание за Него, да не изглежда, че живеем като някакви безбожници, поради това по снизхождение ни е позволено да говорим за Бога и божественото, доколкото това е по силите на човешкото естество, - да говорим така, както сме научени от божествените апостоли и нашите боговдъхновени отци, та като Го възпоменаваме често, да славим Неговата благост и човеколюбиво домостроителство, което Той извърши заради нас. Но ние, сякаш не знаейки, че сме прах и пепел, излизаме зад пределите на своята мяра и без трепет изследваме, любопитстваме, гадаем, измисляме си и произволно построяваме във въображението си (образи на) това, което е непознаваемо и непостижимо и за самите ангели и за всичките небесни чинове, - произволно мъдруваме за Бога и говорим за това без никакво благоговение и страх, подобно на някои неверници, които никак не са научени в тайните Божии. Кажи ми накрая ти, брате, който без срам си позволяваш да изследваш и да любопитстваш за онова, което се отнася до божеското естество, вярваш ли ти, че триипостасният Бог е безначален, неизречим, неизследим, невидим, че нито за ума е постижим, нито за словото - изразим? И че Той не е имал нито начало, нито дни, нито години, нито векове, но е бил всякога, и всякога пребивава все Същият? - Да, казваш, вярвам. И така, ако ти вярваш в това, че Светата Троица винаги е била, както и наистина е била, един Бог, Който когато пожела приведе от несъществуващото в битие небето и земята и всичко, което е в тях, като преди това създаде всичките ангелски небесни воинства, а след всички твари сътвори и човека, - така че няма нищо нито на небето, нито на земята, нито в преизподнята, което да не е било създадено от нищо, - но единствено и само триипостасният Бог, Творецът и Създаделят на всичко, Който е Вечносъществуващ и Който е преди всичко, е безначален и несътворен; - ако вярваш в това, тогава защо сам не заграждаш своите уста и не се покланяш със страх и трепет на Твореца на всичко, както правят това всичките ангелски воинства, които са на небесата, но като оставяш разглеждането и изследването на самия себе си, с дръзка и самоуверена душа любопитстваш за непостижимото естество на Бога? Не трепериш ли от боязън, човече, че може от небето да падне мълниеносна стрела и да те изпепели?

Ако единият в Три Ипостаси Бог, Който е несъздаден и безначален, е бил винаги и преди всичко, видимо и невидимо, телесно и безтелесно, познаваемо от нас и непознаваемо, - което всичкото е получило битието си от единосъщната и неразделна Троица, едното Божество, то кажи ми, по какъв начин тварите могат да познаят Твореца, започналите да съществуват (имащите начало на битието си) - Вечносъществуващия, създадените - Несъздадения? Как те, които от Него после са получили битие, могат да познаят Него - безначалния? Как могат те да разберат какъв е Той, и колко и как е Той? Не, не, те никак не могат да разберат нищо от това, освен само - доколкото пожелае Сам Творецът, Който както дава на всеки човек дихание, и живот, и душа, и ум, и слово, така човеколюбиво благоволява да дарява и познание за Себе Си, за да Го познават, доколкото е възможно. А по друг начин тварите, които са получили битието си от Бога, изобщо не могат да постигнат своя Творец. Впрочем и това познание, което Той дава на нас, вярващите в Него, Той ни дарява заради нашата вяра, та знанието да подтвърждава вярата, която идва без знание, и по такъв начин посредством знанието да се утвърждава във вярата всеки, огласен със слово, и да се убеди, че съществува Бог, в Когото той е повярвал благодарение единствено на словесното учение.

Такова познание вярващите получават посредством многообразните и многоразлични знамения, символи и образи, таинствените и неизказани действия, божествените откровения на съкровеното, чрез съзерцаването на тварите и посредством още много друго, с помощта на което с всеки ден възраства вярата на тези верни и се издига до любовта и пламенното желаене на Бога. И не само това, но Бог им дава свидетелство още, както даде и на апостолите, чрез апостолското посещение на Светия Дух; и те още по-съвършено биват просвещавани и научавани от светлината на Светия Дух, че Бог е непостижим, неизказан, несъздаден, вечен и вечносъществуващ. От Светия Дух те се научават на всяко разбиране и познание, и на всяко слово на премъдростта и на най-таинственото познание; освен това получават сила да вършат чудеса, дара на пророчеството, дарбата да говорят на различни езици (?- роды языков и сказания языков), дара да се застъпват и да управляват градове и народи, познанието на бъдещите блага, (пред)вкусването на небесното царство, осиновлението и самото обличане в Христа, с познание на тайните Христови и най-вече - на тайната на Неговото домостроителство за нашето спасение. И казано общо, всичко това и много друго, подобно на него, което неверните не познават, ние, които сме се сподобили да станем верни, можем да знаем, да разсъждаваме и да говорим за него, като сме научавани и просвещавани от благодатта на Пресветия Дух.

По този начин ние се уверяваме и утвърждаваме в убеждението, че Бог, Който създаде всичко, пак Той е създал и нас, вземайки пръст от земята, и ни е дарувал ум, слово и разумна душа, сътворил ни е по Свой образ и подобие, прогонил е от нас тъмата на незнанието. И е благоволил да ни покаже, макар и някак смътно и сякаш като в сянка, това, което е по-високо от нас, уяснявайки го с помощта на това, което се вижда в нас самите. Така ние узнахме, виждаме и вярваме, че както Бог, като създаде тялото, сътвори после заедно (наведнъж) и душата, и ума, и най-вътрешното наше слово (защото Писанието, - говорейки, че Бог създаде човека, като взе пръст от земята и вдъхна в неговото лице дихание за живот, и стана човекът жива душа, - показва, че заедно с душата, са се появили и нашият ум и слово, и нито едно от тях не е съществувало преди другите, тъй като всичките три заедно са едно и са ни дарувани в едното дихание на живота); та както, казвам, нито едно от тези трите не е било преди другите, тъй като всичките тези три са едно естество и същество, така и в Светата, единосъщна и равночестна Троица нито Едно от Лицата не е било преди Друго от Тях. Бог, Творецът на образа, т.е. на човека, Който винаги и от вечност е триипостасен, никога не е имал нито Едно от Трите Лица, Което да би съществувало по-напред от Другите; но Трите Лица заедно са един Бог, и пак - това едното, т.е. Бог, по същия начин всякога е в Трите Лица.

И така, изповядваме, вярваме, свидетелстваме и утвърждаваме, особено пред онези, които не считат за дръзко да изследват отнасящото се до непостижимото Божество, че Пресветата Троица, в Която ние сме кръстени, е Бог триипостасен - Отец, Син и Дух Светий, както чрез благодатта на Светия Дух сме се уверили от самото Божествено Евангелие; но как съществува и какво е Светата Троица, Която е създала всичко, това ние, създадените от Нея, не знаем. И ако не знаем това, както и в действителност не го знаем, а между това дръзваме да говорим и да разсъждаваме за онова, което не знаем, то колко ли мълниеносни стрели е справедливо да паднат върху нас и да ни изгорят? И наистина, как можем да познаем ние, които сме твари тленни, чувствени, слепи и непросветени, Онова, Което не е подобно на нищо от сътворените неща - нито на видимите, нито на невидимите, а е по-високо от всичко? И особено - когато нашите грехове, като стена, стоят между нас и Бога и ни отделят от Него? - А ако не разрушим чрез покаянието и не преодолеем тази стена на нашите грехове, не само Бога не ще можем да познаем, но не ще познаем и това, че ние сме човеци. Защото докато стои тази стена и преграда от нашите грехове и ни отделя от светлината, как ще можем, стоейки в тъмнината, да познаем самите себе си или да разберем истински какво сме ние, откъде взимаме началото си и идваме в този свят, накъде отиваме и какъв род твари сме? А като не познаваме самите себе си, не толкова ли повече не ще можем да познаем Този, Който е неизмеримо по-високо от нас? Ако ние познавахме себе си, тогава не бихме започнали с такава дързост да говорим за Бога. А като говорим за Бога и за божествените предмети, ние, които не сме просветени и нямаме Светия Дух, със самото това показваме, че не познаваме и самите себе си. Ако ние познавахме себе си, както трябва, тогава никога не бихме помислили, че сме достойни дори да погледнем към небето и да виждаме тази чувствена светлина на този свят или да тъпчем с нозете си тази земя. Защото, кое може да е по-нечисто от този, който с горделиво самомнение се опитва без Духа да учи за Тези, Които са Дух? И кое е по-скверно от този, който, като не желае да се покае и да се предочисти, но пренебрегва това, се заема да богословства, единствено (с помощта) на някакво лъжливо именуващо се така знание и на външната мъдрост, и да разсъждава с дързост и самоувереност за Съществуващия, и то - Съществуващия всякога неизменно еднакво? Такъв, дори и да не е извършил никакъв друг грях, - макар това и да не е възможно, - само заради това прави себе си подлежащ на вечните мъки. Защото всеки, който е надменен, е нечист в Божиите очи. А някои от тези достигат до такова неистовство, че започват да говорят и да мислят, че уж нямат никакъв грях. О, безумие! Никой не е без грях, освен Единият Бог. Всички съгрешиха и са лишени от славата Божия, казва божественият апостол (Рим. 3:23). А ако, както казва това божествено слово, всички са съгрешили и са лишени от славата Божия и поради това няма никой, който да е без грях, освен Единият Бог, то този, който казва за себе си, че не е съгрешил и сам не чувства това, прави себе си равен Богу, бидейки в действителност равен на денница, който се превъзнасяше и говореше: “ще поставя престола си по-високо от облаците и ще бъда подобен на Всевишния.”

Който признава себе си за грешник, той показва на дело искрено покаяние, чисто изповядване на своите грехове, вяра към духовния отец, изслушващ неговите помисли, покорност и послушание при възприемането на най-долните и презрени трудове; той служи на по-малките братя, помага на немощните, и при всичко това е смирен от цялата си душа и има непритворен, нелукав и нелицемерен нрав. Ако и ти, от цялата си душа и от цялото си сърце, считаш себе си за най-бедния и най-нищожния от всички хора, - с което разположение стоят в неразривна връзка постоянното съкрушаване и радостотворните (пораждащите радост) сълзи, от които идват и с които ревностният подвижник възраства в очистването на душата и в познанието на тайните Божии, - то пази се да говориш за Божиите и за човешките дела, и аз съм уверен, че всички ще усетят силата на твоите слова. Всичко, което посочих, е дело и плод на покаянието; и именно то прогонва нашето незнание и ни довежда отначало до познанието на човешките неща, на самите себе си и на своето състояние, а после и до познанието на това, което е по-високо от нас - на божествените предмети, на тайните на нашата вяра, незрими и незнайни за ония, които не се каят. Това познание никой не може да придобие, без на дело да изпълни по-напред посочените от мен добродетели, дори и да е най-първият философ в света. А който не придобие това познание, той ще прекара целия си живот в най-дълбоката тъмнина на невежеството. Защото, макар че за божествените предмети е писано в книгите на Писанието и всички четат за това, но не на всички то се открива, а само на онези, които са се покаяли от цялата си душа и добре са се очистили чрез чисто и безхитростно покаяние. Според силата на своето покаяние и според мярата на придобиваното от тях очищение, те получават откровение и им се явяват дори и дълбините на Духа. От такива извира словото на познанието и на Божията премъдрост, което потопява мъдруванията на противните врагове, подобно на някаква пълноводна река. За други пък всичко това си остава непознато и скрито, тъй като не им е откривано от Този, Който отваря умовете на верните за разбирането на Божествените Писания. А те между това, без да виждат, мислят, че виждат; и без да чуват ясно и с разбиране, мислят, че чуват; и без да разбират това, което четат, си въобразяват, че разбират, безумните. Така и всеки неверен мисли, че разсъждава и вярва правилно, въпреки че всъщност и разсъждава и вярва неправилно; струва му се, че знае, при все че съвсем нищо не знае; макар той и да знае нещо, но знае недобре, което е по-лошо от всяко незнание. Същите са, мисля, и тези. Считайки себе си за мъдри, те в действителност станаха безумни, сякаш са останали без ума си, и прекарват, бедните, дните на своя живот, без да познават, както трябва, нито една от тайните Христови. От тяхното самомнение и гордост да ни избави Бог на Израил и да ни сподоби да бъдем Негови подражатели!

Който е отстъпил от пътеката на блаженото смирение и върви вън от нея, от лявата или от дясната страна, а не следва направо след нашия Господ и Бог Иисус Христос, той как ще може да влезе заедно с Христа в Христовия брачен чертог? А ако той не влезе тук, то как ще може да види Христовата слава? А ако не я види, как ще може да възвестява за нея и да я явява на другите? Или как ще дръзне той да говори нещо за това, което не знае и което никога не е виждал? А ако се опита да учи за тези предмети, тогава ще се намери ли в света друг човек, по-безумен от него? И не ще ли бъде той по-безсловесен и от безсловесните? Защото, както виждате, безсловесните животни пазят своята природа и своя чин, и нито едно не излиза от своите предели. Но той, създаденият от Божиите ръце и почетеният с достойнството на разумността и самовластието, е употребил не както трябва полученото достойнство, не е познал своята немощ, не е останал в благата, дарувани от Бога на неговото естество, и не е устоял в своите предели, като не е познал своята мяра. Както денница, или след него - Адам, излязоха от своите предели и като се възгордяха пред своя Творец, Бога, поискаха самите те да станат богове; така - уви! - е постъпил и той, излязъл е от пределите на своето естество, пожелал е това, което е по-високо от неговата мяра, не е поискал да възходи на висотата на духовното познание по пътя на смирението и христоподражателния живот, а с безмерна гордост е насъбрал оттук и оттам, като някакви парчета, словата (ученията) на мнимото знание, затвърдил ги е чрез честото повторение и е започнал да ги изнася пред другите - със славолюбие, човекоугодничество и голямо самомнение, мечтаейки, че е придобил основанието (столп?) на богословието и на духовното познание (усвоил из основи богословието и духовното познание), и въобразявайки си, че се намира на небесата, или дори още по-високо от небесата, стои там и си приказва (празнослови; разглагольствует - ироничен нюанс?) за Твореца на небето и земята и на всичко, което е в тях. Такъв кой ще нарече човек, или ще постави наравно със животните, или кой ще помисли, че той има поне някакво чувство? Ако Адам, който бе създаден по образ Божий и се сподоби да живее равноангелски и безсмъртен живот, заради престъпването само на една Божия заповед, не само изгуби този ангелски живот, но бе справедливо лишен и от вечния живот и бе осъден на смърт, тление и попадна под проклятие; то как ли ще пострадат всички ония от произлезлите от него, които, като все още носят образа на него - земния, дръзват да богословстват, преди да са се очистили?  

Но кажи ми, моля те, който и да си ти и който не желаеш да се учиш в това, което се отнася до Бога и до божествените предмети, а желаеш по-скоро ти сам да учиш другите за това, - кажи ми, излязъл ли си ти от ада, т.е. от греха, и стъпил ли си върху повърхността на земята? А също така, как излезе ти от този ад, по какви стъпала се изкачи ти оттук и кои бяха твоите помощници? Ти беше смраден и от теб извираше тление, или по-добре да кажа - смъртта господаруваше в тебе и ти беше мъртъв, - кажи ми, по какъв начин ти оживя? Как победи греховната смърт и избяга от нейните ръце? И отново кажи по какъв начин, след като излезе от ада и стъпи върху земята, ти се избави от тлението и клетвата? И още, как се издигна ти от земята и възлезе на небето? Върху каква колесница седна ти, или какъв облак те взе от земята? Открий ни всичко това и ни разкажи; и тогава ние ще те приемем, ако и за Бога беседваш със страх, с мяра и сдържано. А ако без това, за което аз говорих (всичко, което тайнствено винаги става с тези, които са възраснали в мъж съвършен, в пълната възраст на Христовото съвършенство), и преди изпълняването на Христовите заповеди, се заемеш с дързост да беседваш за Бога, тогава ние ще се отвърнем от тебе, като от такъв, който е излязъл от ума си и е бесноват. Защото и пророк Илия не без огнената колесница беше взет с тяло на небето, и нашият Владика Христос не без облак се възнесе от земята. Макар и Бог да можеше да пренесе Илия от земята на небето без онази огнена колесница, и нашият Владика Христос да можеше да се възнесе на небесата без облак и без съпровождащите Го ангели; но те не направиха така, за да научат с това нас, че нашият ум има нужда от Някой Друг, Който да го възведе на небесата, да му покаже тамошните образи (видения?) и да му открие тайните Божии. Защото, както птицата не може да лети без криле, така и нашият ум не може да се издигне в тези области, от които той е изпаднал, ако няма Светия Дух, Който да го съпътства и да го възведе тук. Освен това, Илия бе взет на небето с огнена колесница, и Господ се възнесе на облак и бе съпроводен от ангели, и поради това още, та да потвърди както Своето възнесение, така и възнесението на Своя раб Илия, не само с думи, но и с дела, и с това да научи и нас да не се увличаме само от думите и да не вярваме на всеки човек, който нарича себе си духовен, но да се уверяваме по-напред от неговия живот и от неговите дела и да изследваме дали са съгласни неговите думи и дела с учението на св. отци; и тогава вече да го приемаме и да слушаме неговите думи, сякаш са слова на Самия Христос. А ако неговите думи и дела не съответстват на учението на св. отци; тогава не трябва да го приемаме, а напротив - да се отвръщаме от него, дори той и да възкресява мъртви и да върши още много други чудеса; особено когато видим, че той не възприема никакви съвети, с които искат да го убедят да промени своето неправилно мъдруване, а стои упорито в своята прелест, като си въобразява, че уж живее на небесата. На боговдъхновеното учение ние сме научени отначало от Христовите апостоли и от нашите божествени отци; поради това отхвърляме всичките суетни и безполезни празнословия на тези, които прекарват цялото си време в любопитство и в изследване на това, което е непостижимо и за самите ангели, и държим изповеданието на нашата вяра и го пазим невредимо и неизменно - така, както сме го приели в началото от самите апостоли. Ние вярваме в Отца и Сина и Светия Дух, неслитната и неразделна Троица, в Която се кръстихме, чрез Която живеем и от Която сме зависими и тук, и във вечните векове. От Тази Света Троица ние имаме както битие, така и благобитие. Дано някога да преминем с Нея и в другия живот, където е жилището на всички, които се веселят, и хорът на вечно празнуващите с духовно празнуване. На Тази Троица подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков. Амин.