СВЕТООТЕЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

Архимандрит Козма

ХРИСТОС КАЗА*

 

ПРЕДГОВОР

Брате мой, на света има много книги. Има обаче една, която е различна, поражда вътрешна революция, променя и преобразява човека и това е Божието Слово, Свещеното Писание. Правилно са го нарекли “царица на книгите”. То е написано не от хора, но от Светия Дух.

Щастлив е човекът, който взема в ръце Божието слово и го чете. Пророк Давид казваше: “Господи, Твоят закон е моя утеха” (Пс. 118:77) и молеше Бога да го просвети, за да разбере Неговия закон: “отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя закон.” (Пс. 118:18).

Дали ти, брате мой, изучаваш Светото Писание, дали оставяш Божието слово да те просвещава и направлява? И за теб ли Божието слово е “светило за ногата ти и светлина за пътеката ти”? (Пс. 118:105). Апостол Павел ни уверява, че: “Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата, за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело” (2 Тим. 3:16-17).

Но тъй като нямаш много време за изучаване, затова избрах да ти предложа поне малка част от словото на Новия Завет, за да можеш като православен християнин да го изучиш и да вкусиш и ти сладостта му: “колко са сладки на гърлото ми Твоите думи! по-сладки от мед на устата ми” (Пс. 118:103).

Вложи прочее и ти божествените думи в сърцето си. Остави Бог да ти проговори и да те упъти. И тогава действително ще бъдеш истински щастлив: “Блажени са тия, които слушат словото Божие и го пазят” (Лук. 11:28).

                                                        Архимандрит Козмас

 

КОЙ Е ХРИСТОС

  ИСТИНСКИ БОГ

Петър изповядва божествеността на Христос

Още преди да започнем бих искал, брате мой, да видим най-вече какво е за нас Христос. Не че не знаеш, пази Боже! Ти разбира се познаваш истините на нашата вяра. Но тъй като има опасност някой от читателите, поради незнание или объркване, предизвикано от ученията на различните еретици и безбожници, да не е изяснил за себе си какво в крайна сметка е Христос, затова ще видим не какво казва този или онзи, но какво казва Божието слово и по-конкретно Новият Завет за Христа.

И тъй, какво е Христос? Самият Христос отправил този въпрос към учениците Си: “За кого Ме човеците мислят – Мене, Сина Човечески?” Те, без затруднение му отговорили: “Едни – за Иоана Кръстителя, други – за Илия, а някои за Иеремия, или за едного от пророците” (Мат. 16:14). И Христос отново ги пита: “А вие за кого Ме мислите?” Петър Му казва: “Ти си Христос, Синът на Живия Бог”. Христос му отвърнал: “Блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да и надделеят” (Мат. 16:13-18). Ето тук виждаме учениците Христови, чрез устата на ап. Петър, да изповядват божествеността на Христос.

Изповядва я и Иоан Богослов

Но нека чуем и друго едно апостолско свидетелство за божествеността на Христос: “В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото” (Иоан. 1:1). Самият Иоан Богослов ни уверява още, че евреите искали да убият Христа, защото направил Себе Си равен на Бога: “Но затова иудеите още повече искаха да Го убият, защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу” (Иоан. 5:18). Следователно и Иоан Богослов изповядва божествеността на Христа.

 Защо евреите искали да замерят с камъни Христа

Обаче нещастните иудеи, макар и да изучавали Писанията, въпреки това, сърцата им оставали безчувствени. Омразата и ненавистта, която хранели към Христа не ги оставяли да видят, че в човешката Му природа се крие Неговата божествена природа. Затова и на въпроса на Христа “много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тия дела с камъни Ме замеряте?", те отговорили: “за богохулството и за това, дето Ти, бидейки човек, се прави на Бог” (Иоан. 10:32-33). Следователно не само апостолите, но и Самият Христос, по свидетелството на Неговите врагове, изповядвал божествеността Си.

Искаш ли, брате мой, по-големи свидетелства от тези за божествеността на Христа? Но разните днешни еретици отричат божествеността на Христа и ти казват да я отречеш и ти! Питам те, прочее: ти на кого ще повярваш и ще последваш – Христа и  Христовите апостоли или човеците еретици, които без да знаят, са станали оръжия н Сатаната. И разбира се това не са единствените свидетелства за Христовата божественост. Цялото Свещено писание говори за божествеността на Христа.

И тъй, след като видяхме, че Христос е истинският Бог, нека видим сега какво още е за нас Христос.

 

СПАСИТЕЛ И ИЗБАВИТЕЛ

Проповядва го и ангелът и Самият Христос

За нас, православните християни, Христос е още нашият Спасител и Избавител. Казал го е Ангелът Господен на овчарите от Витлеем в нощта на Христовото рождение:

“Не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ” (Лук. 2:10-11).

И не само ангели, ни и Самият Христос го е казвал много пъти, че е Спасител на човеците. Когато евреите се възмутили защо Христос отишъл в дома на грешния Закхей, Христос изрекъл тези утешителни и насърчителни думи: “понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото” (Лук. 19:10).

Изповядват го апостолите и простите хора

 

Самите хора, когато били доброжелателни, като виждали любовта, показвана им от Христа, изповядвали, че Той е Спасител на света: “а на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че този наистина е Спасителят на света, Христос” (Иоан. 4:42)

Ап. Павел, пишейки до християните във Филипи, подчертава, че един е нашият спасител – Христос: “а нашето живелище е на небесата, откъдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа” (Фил. 3:20). Самият апостол пише на своя ученик Тимотей, че Христос е Спасител на всички хора, а повече е Спасител на онези, които вярват в Него: “Затова се и трудим и укори търпим, защото с уповавахме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните” (1 Тим. 4:10). Та толкова са сигурни апостолите, че Христос е Спасителят на света, че Иоан пише: “И ние видяхме и свидетелстваме, че Отец проводи Сина за Спасител на света” (1 Иоан. 4:14). Също така, не бива да забравяме, че Христос не е един от многото, а единственият спасител на света: “и в никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:12).

Спасил ни е от греха

Но може би ще запиташ от какво ни е спасил, от какво ни е избавил Христос. Отговор, брате мой, ще ни го даде отново Ангелът Господен. Иосиф, като не можел да обясни бременността на Богороица и като не искал да я накаже, решил тайно да и даде развод. Тъкмо тогава Ангелът се явява в съня му и му казва: “Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му” (Мат. 1:20-21). Пророкът и Предчеча на Христа, Иоан Кръстител, ни също отговаря и ни казва от какво ни е избавил Христос. Нека го чуем: “На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света” (Иоан. 1:29)

Да, брате мой, от оковите и робството на греха ни е избавил и спасил Христос! А за човека няма нищо по-страшно от греха. Затова нека се стараем доколкото можем да го избягваме.

 

ВЯРА

 

Вяра в божествеността на Христа

На въпроса на Христа към учениците Му: “За кого Ме човеците мислят – Мене, Сина Човечески? Те отговориха: едни – за Иоана Кръстителя, други – за Илия, а някои за Иеремия, или за едного от пророците. Той им рече: а вие за кого Ме мислите? Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог. Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да и надделеят” (Мат. 16:13-18).

Длъжни сме да кажем още от началото, и то като го подчертаем дебело, че тази вяра на учениците в божествеността на Христа, достигнала до нас чрез Църквата, е преминала през много колебания. Неведнъж Христовите ученици показали неверие и маловерие. Разбира се това се случвало до Петдесетница. Но след слизането и  осветяването на Светия Дух в деня на Петдесетница, всяко неверие и маловерие било изчезнало.

Без тази вяра в личността на Христа не можем да се наричаме християни, още повече православни. Именно тази вяра представлява основата на нашата духовна постройка. И така, вяра в божествеността на Христа означава вяра в боговдъхновените думи на Свещеното Писание и на Свещеното Предание. Тези двете удържа непорочно през вековете Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква, тоест Православната Църква.

Началник на вярата ни е Христос

И така, началник и основоположник на вярата ни не са нито хора, нито ангели, но Богочовекът Иисус, Който заради нашето спасение претърпя позорната кръстна смърт: “имайки пред очи началника и завършителя на вярата – Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий” (Евр. 12:2). Като началник на вярата ни Той иска от верните непоклатима вяра в Него: “Иисус им отговори и рече: делото Божие е това – да повярвате в Оногова, Когото Той е пратил” (Иоан. 6:29). А в своето първо съборно послание Иоан Богослов ни казва, че Господня заповед е да повярваме в Христа: “А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим едни други, както ни е дал заповед” (1 Иоан. 3:23).

Освен това, Евангелието, брате мой, за това е написано, “за да повярваме, че Иисус е Христос, Син Божии, и като вярваме, да имаме живот в Неговото име” (Иоан. 20:31). Тази вяра в Христа е предадена на християните веднъж завинаги, както говори апостол Иуда: “Възлюбени, като имам голямо усърдие да ви пиша за общото наше спасение, счетох за нужно да ви пиша и помоля – да се подвизавате за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите” (Иуд. 3). И ап. Павел ще пише в посланието си до евреите: “А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят” (Евр. 11:6).

Последствията от вярата

Последствията от вярата са много и различни: тя ни дава 1) оправданието: “И от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ” (Деян. 13:39). 2) вечния живот: “Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот” (Иоан. 5:24). “Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него” (Иоан. 3:36). 3) този, който вярва в Христа се освобождава от съда: “Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот” (Иоан. 5:24). 4) не умира вовеки: “Иисус и рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?” (Иоан. 11:25-26). 5) не остава в мрака: “Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината” (Иоан. 12:46). 6) ще възкръсне в последния ден: “Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден” (Иоан. 6:40). 7) получава опрощение на греховете: “За Него всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете си чрез Неговото име” (Деян. 10:43). 8) спасява се: “Защото, ако с устата си изповядаш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш” (Рим. 10:9). 9) роден е от Бога: “Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бода е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него” (1 Иоан. 5:1). 10) получава Светия Дух: “Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода” (Иоан. 7:38). 11) ние сме деца на Бога: “Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса” (Гал. 3:26). 12) побеждава света: “Кой може да победи света? само този, който вярва, че Иисус е Синът Божий”. И 13) вярата прави чудеса: “А Иисус им рече: истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно” (Мат. 17:20).

Но тази вяра в Христа е истинска, жива, когато се придружава от дела. Нека тук да оставим ап. Иаков ад ни поговори по този въпрос. И тъй, той казва: “Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата? Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза? Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела. Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват и треперят. Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва? Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си, Исаака? Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена? И изпълни се Писанието, което казва: “повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание”, и той биде наречен приятел Божий. Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра? Също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите и ги изведе по друг път? Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва”(Иак. 2:14-26).

Блажени са тези, които вярват без да видят

Много хора, за да повярват, искат чудеса: “А те му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?” (Иоан. 6:30). Но Господ облажава ония, които вярват без да видят. Нека си спомним думите, които каза на Тома: “Ти повярва, защото ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали” (Иоан. 20:29).

Но и чудеса да видят тези хора, пак няма да повярват. Пример за това са фарисеите, книжниците, първосвещениците, тълпата и пр.: “Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него” (Иоан. 12:37). А тогава, ще ми кажете, как да повярваме без да видим нито едно, било то малко чудо? Нещо такова искал и онзи богаташ от Авраам, за да видят и повярват братята му: “А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. А той рече: не, отче Аврааме, номако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят” (Лук. 16:27-31).

Следователно, брате мой, за да повярваме, достатъчно е словото Божие, което е събрано в Светото Писание и Св. Предание, и което се пази от Църквата ни като зеницата на окото, чисто и неподправено.

Вярата ражда чудото

И тъй, това, че вярата не е рожба на чудото, но чудото е рожба на вярата, го виждаме на много места в Новия Завет. Нека си спомним какво каза Христос на стотника: “Иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час” (Мат. 8:13). Какво каза на слепците? “Нека ви бъде по вашата вяра” (Мат. 9:29). Какво каза на учениците си, когато те го попитаха, защо не са успели да изгонят беса от страдащия човек: “Поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно” (Мат. 17:20).

Силата на вярата

Голяма е силата на вярата. Малко преди да се възнесе на небесата, Христос казал на учениците си, че тези, които повярват в Него, с призоваването на името Му “ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави” (Марк. 16:17-18). И не само вярата на християните, но и вярата на хората от Стария Завет, които със светия си живот угодили на Бога, имала голяма сила. Вярата на тези хора, казва ап. Павел, правела големи чудеса и подвизи: “С вяра блудницата Раав не загина заедно с неверниците, като прие благосклонно съгледвачите” (Евр. 11:31). И помисли си, брате мой, че, които вярват в Христа, ще правят чудеса по-големи от тия, които е правил Той: “Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си” (Иоан. 14:12).

Условие, за да отговори Бог на молитвата ни, е и вярата

Условие, брате мой, за да отговори Бог на молитвата ни, е и вярата. “И всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите” (Мат. 21:22). И ап. Иаков продължава: “Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра” (Иак. 1:6). И ако някога се озовем в момент на слабост и маловерие, тогава нека поискаме и ние от Господа, това което поискали и апостолите: “Усили у нас вярата. А Господ им рече: да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни е и се пресади в морето, и тя би ви послушала” (Лук. 17:5-6).

Да пазим и да изповядваме вярата си

Накрая, тази освещаваща и спасителна вяра, православната вяра, сме длъжни да я пазим, както сме я приели, без да прибавяме, нито отнемаме нищо. Впрочем, това е и желание, но и заповед на боговдъхновения ап. Павел: “И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание” (2 Сол. 2:15).

И не само да я пазим, но и да я изповядваме пред хората. Който изповяда вярата си в Христа, него и Христос ще го признае пред Небесния Отец; който обаче откаже да Го признае, и Христос ще се отрече от него пред Небесния Отец: “И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен” (Мат. 10:32-33). И понеже много християни, по една или друга причина, се срамуват да признаят Христа, то нека знаят, че и Христос ще се срамува да ги признае като свои: “Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите ангели” (Марк. 8:38). Дори когато ни налагат да не говорим за Христа и вярата ни, ние сме длъжни да не се подчиняваме на тази противохристиянска заповед, но напротив, навсякъде и винаги да говорим за нашия Христа и Неговото дело, како са правили и Христовите апостоли: “И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово. Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога; защото ние не можем да не говорим за това, що се видели и чули” (Деян. 4:18-20). Ако искаме да кажем защо повечето християни отказват да изповядат вярата си в Христа, дори когато тя бива поругаавна и оскърбявана, то бихем могли да приведем много причини. Но тук е достатъчно да припомня думите на Иоан Богослов, които, мисля, казват всичко: “Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава” (Иоан. 12:42-43).

Да внимаваме да не загубим православната си вяра

Нужно е обаче, брате мой, голямо внимание. Защото има опасност, ако не внимаваме, да изгубим скъпоценното съкровище на вярата. Враговете са много. Но най-опасни и коварни са различните еретици, за които именно говори словото Божие: “А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения” (1 Тим. 4:1). А църковните презвитери от Ефес съветва да пазят стадото от еретични лъжеучения: “Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете Църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв. Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; па и от вас самите ще се вдигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си. затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучвам всекиго едного от вас” (Деян. 20: 28-31). Тази вяра - на апостолите, вярата на отците ни, вярата на Православната Църква, нека я държим като най-скъпоценното съкровище на живота ни. 

Накрая, нека приведем тук написаната от ап. Павел възхвала на вярата в посланието му до евреите, за да видим и се възхитим на подвизите на онези хора, които са били окичени с добродетелта на вярата в Бога.

Възхвала на вярата

А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда. Чрез нея бидоха засвидетелствувани древните. Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото. С вяра Авел принесе Богу по-добра жертва, нежели Каин; чрез нея той получи свидетелство, че е праведен, понеже Бог засвидетелствува за даровете му; чрез нея, ако и да е умрял, още говори. Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт; и не се намери, понеже Бог го пресели. Защото преди преселянето си той поучи свидетелство, че е угодил Богу. А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят. Чрез вяра Ной, след като получи откровение за онова, що още се не виждаше, с благоговение направи ковчега, за да спаси своя дом; чрез нея осъди той света и стана наследник на праведността по вяра. С вяра Авраам, бидейки призован, послуша да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае, къде отива……. И какво още да кажа? Защото времето не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци, които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха с в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвидя за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство” (Евр. 11:1-40).

 

ЦЪРКВА

 Какво е Църквата

Когато казваме “Църква”, повечето хора разбират свещениците и епископите. Това обаче е грешка и показва незнание. Не, Църква не са само свещениците и архиереите, но и избраният Божи народ, и тези две страни заедно съставляват Едната Света, Вселенска и Апостолска Православна Църква. Какво е Църква? Божествена постройка. Какво е Църква? Тяло Христово.

Тъй като не искам, брате мой, да те уморявам с богословски и догматически понятия, за това ще се задоволя да те запозная с малко и прости думи с основните само истини, отнасящи се до Църквата. И нека започнем от нейното зараждане.

Кога се е родила Църквата

Като официален ден на зараждането на Църквата се смята Петдесетница. От този свят ден нататък апостолите започнали да прилагат Господнята заповед: “И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал” (Мат. 28:19-20). От този ден Църквата започва да придобива първите вярващи. Евангелист Лука отбелязва в Деянията си: “Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми” (Деян. 2:14). От този момент Христовата църква отваря вратите си, за да влязат първите вярващи. “Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя? А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш. И с много думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род. И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души” (Деян. 2:37-41).

Нарастване на Църквата

Оттогава, както ни информират “Деяния на светите апостоли”, Христовата Църква непрекъснато нараства: “И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата” (Деян. 6:7). Освен това в началото имаме и първото преброяване на вярващите: “А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха: и броят на мъжете стигна до пет хиляди” (Деян. 4:4). За това нарастване на новата Църква св. Лука говори на много места, че то се дължи на Христовата помощ: “И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа” (Деян. 11:21).

Основите на Църквата

Както всяка постройка, така и нашата Църква, която е постройка не човешка, но божествена, има своите основи.  Здравите и непоклатими основи, върху които е Построена Църквата е Христос. Вярата в божествеността и в избавителното дело на Христа. Нека отново си припомним отговора на ап. Петър, даден на въпроса на Христа и какво му казал Христос за този отговор. Та когато Христос запитал учениците си: “А вие за кого Ме мислите? Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог. Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да и надделеят” (Мат. 16:15-17). Също така, по свидетелството на ап. Павел камъни в основата на Христовата Църква са апостолите и пророците. А Христос е не само камък в основата и, но и крайъгълен камък, който крепи и поддържа цялата тази божествена постройка, наречена Църква: “Като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък” (Ефес. 2:20).

Църквата е тяло Христово

За да почертаят голямата стойност на Църквата и спасителното дело, което тя поела за избавлението на хората, освен образа на постройката, светите апостоли използват и този на тялото. Така ап. Павел боговдъхновено изповядва, че земната Църква, която я съставят православните християни на земята, не е нищо друго освен това тяло Христово: “И покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата, която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко” (Ефес. 1:22-23). Я в посланието си до колосяни пише също: “Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата” (Кол. 1:24). А главата, тоест началникът на това тяло, наречено Църква, е Христос: “И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата; Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство” (Кол. 1:18). “Защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата” (Ефес. 5:23).

Единство, а не разделение в Църквата

Искайки да подчертае още повече тази истина, тоест че макар и да сме много и всеки с различни дарования, въпреки това ставаме чрез единството едно тяло, Христовото тяло, в което всеки един има своето място и стойност, ап. Павел ни говори, използвайки за пример човешкото тяло: “И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос” (1 Кор. 12:12). Затова и на друго място в това послание забранява всяко разцепление вътре в Църквата и укорява всички онези, които допринасят за разпадането на нейното единство: “Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл. Защото разбрах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори. А това казвам, защото един от вас дума: “аз съм Павлов”, друг: ‘аз пък – Аполосов”, трети: “аз съм Кифин”, а друг: “аз пък – Христов”. Нима Христос се е разделил? нима Паве биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?” (1 Кор. 10:13). А в посланието си до ефесяни поощрява християните да пазят единството на всяка цена: “И тъй, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира. Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас. А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярата на дара Христов” (Ефес. 4:1-7).

Христос принесе Себе Си в жертва за Църквата

Христос възлюби тази Църква, брате мой. Толкова много, че принесе Себе Си в жертва за нея и проля пресветата Си кръв. Ето какво пише ап. Павел за тази любов на Христа към Църквата Му: “Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея” (Ефес. 5:25). А на ефеските духовници казва: “Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил за епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв” (Деян. 20:28). Защо Христос се пожертва за Своята Църква? Нека отново чуем ап. Павел: “За да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна” (Ефес. 5:26-27).

Работниците на Църквата

Христос не изостави тази Църква. За духовния напредък и светостта на вярващите Христос постави Своите работници, като едновременно с това им даде различни дарби: “И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици. Нима всички са апостоли? Всички ли са пророци? Нима всички са учители? Всички ли са чудотворци? Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят езици? Всички ли са тълкуватели?” (1 Кор. 12:28-30). Но тъй като Църквата винаги ще има нужда от такива, които да работят за Евангелието, Христос иска да се молим, та Господ да прати на Църквата такива достойни работници: “Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир. Тогава каза на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко, затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си” (Мат. 9:36-38).

Какъв е бил живота в първата Църква

Ако сега искаме да видим как е живяла първата Църква, бихме могли да говорим много. Но достатъчни са няколко реда от “Деяния на Светите Апостоли”, за да ни покажат висотата на живота на първите християни: “А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо. Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае;. Защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата” (Деян. 4:32-35). И още: “И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите” (Деян. 2:42).

Църквата е гонена

Още от своите първи стъпки обаче, та до днес, Христовата Църква бива гонена: “В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски” (Деян. 8:1). Един от първите страшни гонители бил Савел, по-сетнешният ап. Павел. За него пише Лука в “Деяния на Светите Апостоли”: “Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор” (Деян. 8:3). Но и самият Пявел не отрича, а признава, че е гонил Църквата: “Слушали сте за някогашното мое поведение в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания” (Гал. 1:13-14). И другаде пак пише: “Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия” (1 Кор. 15:9).

Враговете на Църквата

Както знаем врагове на Църквата били евреите, които си остават такива и до днес. Също така, нейни врагове били различните императори идолопоклонници, безбожниците и неверниците от всички времена, марксистите от наши дни и най-различните еретици. Но най-много от всички Христовата Църква е гонена от сатаната. В Откровението четем: “Затова веселете се, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време. А когато змеят видя, че е свален на земята, подгони жената, която бе родила мъжкото дете. И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи  пустинята на своето място, дето се храни през време, времена и половин време, далеч от лицето на змията. И змията изпусн от устата си подир жената вода като река, за да я отвлече с реката. Но земята помогна на жената; и отвори земята устата си и погълна реката, която змеят бе изпуснал из устата си. и разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето и, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа” (Откр. 12:12-17).

Накрая Църквата ще победи

Но победител от тази борба ще бъде, както впрочем и историята го показва до днес, и особено последните събития с рухването на кръвожадният звяр, безбожния комунизъм, ще бъде Христос и Неговата Църква. Впрочем, казал го е Самият Христос: “И портите адови няма да и надделеят” (Мат. 16:18). И как да бъде победена, и да се разпадне и да бъде унищожена Църквата, когато сред нея се намира всесилният Бог? "“ащото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях” (Мат. 18:20).

Църквата – стълб и крепило на истината

Накрая, Църквата е Христова, брате мой, е не само невеста Христова. “Видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж” (Откр. 21:2). Не е само Страноприеница: “И, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него” (Лук. 10:34). Но най-вече и преди всичко Църквата Христова, казва ап. Павел е “стълб и крепило на истината” (1 Тим. 3:15). Тези думи означават, че от създаването си до днес Църквата владее истината, цялата истина. Никога не я е губила, нито подправяла. И това е така, защото неин наставник и вдъхновител е Светия Дух, Който, както казва Иоан Богослов, я упътва “на всяка истина” (Иоан. 16:13). Нека много добре обърнем внимание на тези думи, за да не бъдем повлечени от оръжията на сатаната, тоест различните еретици, и да се озовем вън и далеч от Църквата, далеч от Христа и да изгубим не само истината на вярата ни, но и спасението на душите ни.

 

ЕРЕТИЦИТЕ

Какво са еретиците

Още при първите си стъпки, брате мой, на Христовата Църква и се наложило да се изправи срещу много врагове. Но най-коварният и опасен враг на Христовата Църква и тогава и сега са еретиците. Какво са еретиците? Това са хора, които първо изглежда като да са излезли от сърцето на Църквата, а всъщност не са. Иоан Богослов го казва ясно в първото си съборно послание: “Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане ясно, че не са всички наши” (1 Иоан. 2:19). Тоест, и те са били християни, които в даден момент са оспорили ролята и учението на църквата. Какво са еретиците? Хора, “които говорят изопачено”. Хора, които учат противно на това, което учи Едната Света Вселенска и Апостолска Църква. Тоест, докато Църквата ни учи на това, на което е учил Христос, Апостолите и техните приемници, то еретиците учат на техни си неща, плод на сатанинския им ум. Ап. Павел предупреждава Тимотей, казвайки му: “А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения: (1 Тим. 4:1). А Иоан Богослов ще пише: “Деца, последно време е. и както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време” (1 Иоан. 2:18).

Писанието говори за появата на еретиците

За появата на тези еретици са ни говорили както Христос, така и апостолите. Христос ни казва: “Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, - не вярвайте. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко” (Марк. 13:21-23). Апостол Павел, просветен от Светия Дух, насочва вниманието на духовниците към еретиците, които не след дълго ще се появят и им казва: “Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си” (Деян. 20:29-30). Самият ап. Павел информира ученика си Тимотей за появата на еретиците, казвайки му: “Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат” (2 Тим. 4:3-4). Също така за появата на еретиците ни говори и Иуда (не предателят, той се самоуби по най ужасният начин, а апостолът). “Защото са се вмъкнали някои човеци, чието осъждане е отдавна предназначено, нечестивци, които обръщат благодатта на Бога нашего в разпътство и се отричат от едничкия Владика Бога и Господа нашего Иисуса Христа” (Иуда 4). За появата на еретиците ни говори и ап. Петър: “Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел” (2 Петр. 2:1).

Откъде произхождат еретиците и защо

Следователно еретиците произхождат от света, а не от Бога, защото не приемат учението на апостолите. И не произхождат от Бога, защото “те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша. Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата” (1 Иоан. 4:5-6).

Как се представят

Както дяволът не се явява както е, но се преправя и приема различни образи, та дори и ангелски, така и децата му, еретиците, не се явяват като еретици, но като истински Божии чеда, като апостоли Христови. Обаче, казва ап. Павел, “такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли. И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, та за това не е голяма работа, ако и служителите му се преобразяват като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им” (2 Кор. 11:13-15). Тоест бидейки вълци, еретиците се явяват като обце. Определението на еретика като вълк го е дал самият Христос: “Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители” (Мат. 7:15). Вълци ги нарича, както видяхме малко по-горе, и ап. Павел.

Как ще ги разпознаем

И тъй, въпреки че еретиците не се представят, както са в действителност, човек бързо ги усеща. И тъй като в наши дни има много и различни еретици, различаваме ги според ученията им. Казваме например: този е иеховит, онзи - петдесятник, другият - евангелист и т.н. Тоест, както по плодовете различаваме дърветата: “Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде” (Лук. 6:44), така по учението им разпознаваме другите, дали са православни християни или еретици. Иоан Богослов ни съветва и ни казва: “По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега вече е в света” (1 Иоан. 4:2-3).  

Как биват описвани еретиците

Но преди да продължим, нека видим как словото Божие описва еретиците. Най-напред ап. Павел пише на Тимотей, че еретиците са: “човеци с извратен ум, невежи във вярата” (2 Тим. 3:8). На друго място отново пише: “А лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани” (2 Тим. 3:13). Също и ап. Петър, виждайки еретиците на своето време, пише: “Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни: за тях е запазен мракът на тъмнината вовеки” (2 Петр. 2:17). Срещу еретиците пише и апостол Иуда, използвайки тежки определения: “Те са петно на вашите “вечери на любовта”, като пируват с вас и без страх се гоят. Те са безводни облаци, носени от ветрове, есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени, свирепи морски вълни, които разпенят срамотиите си, звезди скитници, за които мракът на тъмнината е навеки запазен. За тях е пророкувал и Енох, седмият от Адама, като казва: ето, иде Господ с десетки хиляди Свои свети Ангели, за да извърши съд над всички и да изобличи всички нечестивци между тях за всички дела, които са извършили с нечестието си, и за всички жестоки думи, които са изрекли против Него нечестивите грешници. Те са роптачи, недоволници, които постъпят според своите похоти (нечестиво и беззаконно); устата им произнасят надути думи, и за облага биват ласкатели” (Иуда 12:16). Също така, словото Божие определя и нарича еретиците: 1) антихристи (1 Иоан. 2:18-28), 2) лъжеапостоли (Откр. 2:2), 3) лъжепророци (Мат. 7:15), 4) лъжехристи (Мат. 24:23-24) и 5) лъжеучители (2 Тим. 4:3; 2 Петр. 2:1).

Еретическото учение

Но време е да видим и съдържанието на тяхното учение. Всички еретици, както тези от времето на Апостолите, така в наши дни, учат на почти едни и същи неща. Иоан Богослов казва: “В света влязоха мнозина прелъстници, които не изповядват, че Иисус Христос е дошъл в плът; такъв човек е прелъстник и антихрист” (2 Иоан. 7). Тоест, отричат, че Иисус е Христос. “Кой е лъжец, ако не оня, който отриа, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина” (1 Иоан. 2:22). А днешните еретици надминаха и предишните. Днешните еретици и особени лъжесвидетелите на Иехова, наричани също хилиасти, отричат троичната догма, божествеността на Христа, божествеността на Светия Дух. Също така отричат тайнствата на Църквата ни, Свещеното Предание, свтците, свтите икони, мощите на светците, чудесата и вечното девство на Богородица, и така се потвърждава написаното за еретиците от ап. Павел: “Отстъпиха от истината, говорейки, че възкресението вече станало, и разрушават вярата у някои” (2 Тим. 2:18). За съжаление, брате мой, днес тяхното учение се е разпространило навсякъде като гангрена. Така го определя ап. Павел: “И словото им ще се разпространява като живеница. Такива са Именей и Филит” (2 Тим. 2:17).

Отношенията с еретиците

Може би, брате мой, ще запиташ: тогава защо хората тичат и ги слушат, и заради тях се отричат от православната вяра, вярата на апостолите, на светите отци на Църквата ни? Защо? Отговора го дава ап. Павел на Тимотей: “Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат” (2 Тим. 4:3-4). И тъй, понеже опасността от еретиците и учението им е голяма, словото Божие ни съветва и подканя да преустановим всякакви връзки с тях. Първо трябва да ги отбягваме: “Моля ви, братя, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях” (Рим. 16:17). После, да не вярваме на учението им: “Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е – не вярвайте” (Мат. 24:23). Ап. Павел особено набляга на това и порицава християните, които следват еретиците: “Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, Който ви е призвал чрез благодатта Христова, към друго благовестие; не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово. Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде. Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде” (Гал. 1:6-9). На своя ученик Тит дори казва: “Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си” (Тит. 3:10-11). А Иоан Богослов, който е наречен и евангелист на любовта, използва най-тежки думи, когато става дума за това, искайки да подчертае по този начин колко опасен е за нашето спасение човекът еретик: “Който дохожда при вас и не донася това учение, него не приемайте у дома си и не го поздравявайте; защото, който го поздравява, участвува в неговите лоши дела” (2 Иоан. 10-11).

От словото Божие узнаваме, че за хората, които са познали истините на православната вяра, а после са ги отрекли и са последвали еретиците, за тях би било по-добре да не бяха познавали истината, защото наказанието им е сигурно: “Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние  бива по-лошо от първото. За тях би било по-добре, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям свята заповед” (2 Петр. 2:20-21).

Да пазим неподправено православното учение и да стоим здраво в него.

Накрая, брате мой, словото Божие ни съветва да пазим евангелското учение чисто и неподправено от еретически учения: “Като във всичко представяш себе си за образец на добри дела, показвайки чистота в учението, почтеност, непоквареност, слово здраво, безукорно, та да се засрами противникът, понеже не ще има да каже нещо лошо за нас” (Тит. 2:7-8). И така, нека стоим здраво и непоклатимо в това, на което ни научи Православната ни Църква. Това съветва ап. Павел ученика си Тимотей: “Но ти пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш, от кого си научен; пък ти и от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса” (2 Тим. 3:14-15).

 

ЕВАНГЕЛИЕ

Какво е Евангелие

Вероятно си забелязал, брате мой, че за въпросите, които разисквахме до сега, често прибягвахме до словото Божие. Това е така, защото ни интересува не мнението на този или онзи учен, но мнението на Господа и Спасителя наш Иисуса Христа и на боговдъхновените апостоли.  И нека не ни убягва, че словото Божие дава отговори на всички въпроси и проблеми, които занимават човешкото съществуване. И така, това, което Бог казва и иска от човека, ще го узнаем от светото Писание и свещеното Предание. Когато казваме свещено Писание, имаме пред вид, както е известно, Стария и Новия Завет. Когато пък казваме Нов Завет, имаме пред вид четирите Евангелия, Деянията на Светите Апостоли, четиринайсетте послания на ап. Павел, седемте съборни послания и Откровението, или тези двадесет и седем книги.

Какво съдържа

Този Нов Завет обикновено го наричаме Евангелие. Евангелието съдържа учението на Христа и на апостолите. Разбира се не цялото, но една част. А не е цялото, защото, както подчертава Иоаан Богослов, библиотеките на света не биха побрали написаните книги: “Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин. (Иоан. 21:25).

И така, една част от учението на Христа и апостолите се е съхранило и се намира записано в Евангелието, тоест в Новия Завет, а друга част е събрана в решенията на Вселенските Събори и в различните отечески съчинения и представлява свещеното Предание. Но тук нас ни интересува да видим с няколко думи и да разберем какво съдържа Новия Завет. Той, като казахме, съдържа учението на Христа и на апостолите. Това учение се занимава с разнообразни въпроси, отнасящи се до нашия физически и духовен живот, сегашния и бъдещия. Но най-вече се занимава със спасителната вест за избавлението на човешкия род от робството на греха и дявола.

То е боговдъхновено. Това Евангелие не е човешко дело, тоест не е рожба и продукт на човешката мисъл или фантазия, но е дадено на човека чрез откровение: “Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, защото аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово” (Гал. 1:11-12). Затова и ап. Павел благодари на солунските християни, че са приели евангелското учение не като човешко слово, а като Божие: “Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаноот от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите” (1 Сол. 2:13).

Разбира се, написали са го хора, но по вдъхновение и просвещение от Светия Дух. Впрочем самите апостоли подчертават това. Така например ап. Петър пише: “Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци” (2 Петр. 1:21). А ап. Павел подчертава: “Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата” (2 Тим. 3:16). Евангелието е написано от хора, видели и чули всичко онова, за което свидетелстват: “Което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота” (1 Иоан. 1:1-3). Следователно, както набляга ап. Петър, Евангелието не съдържа басни: “Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие” (2 Петр. 1:16).

То е единственото и истинско Евангелие

Именно това Евангелие ап. Павел казва, че трябва да го пазим като най-скъпоценно съкровище, без никога да го изопачаваме: “О, Тимотее! пази онова, що ти е предадено, и се отвръщай от скверното празнодумство и от възраженията на лъжовната наука” (1 Тим. 6:20). Както и: “Имай за образец здравите думи, които си чул от мене, с вяра и любов в Христа Иисуса. Запази добрия залог (доброто и скъпоценно съкровище на евангелското учение, което Бог ти повери – от нгр.) чрез Духа Светаго, Който живее в нас” (2 Тим. 1:13-14). Дотолкова е убеден боговдъхновеният ап. Павел, че Евангелието, което проповядват той и останалите апостоли, е единственото и истинно Христово евангелие, че не се двоуми да каже на християните: “Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде. Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде” (Гал. 1:8-9).

Чуваш ли, брате мой, християнино, какво казва ап. Павел? Какво имат да отговорят онези християни, които изоставят Православната Църква и тичат след еретиците, слушайки не Христовото Евангелие, а еретически “благовестия”, които не правят нищо друго освен да изопачават и преправят истинското Христово Евангелие.

Защо е написано Евангелието

Евангелието е написано, казва Иоан Богослов, за да повярват хората, че “Иисус е Христос, Син Божии, и като вярвате, да имате живот в Неговото име” (Иоан. 20:31). Написал го е още, казва той, за нас, които вярваме в Името на Сина Божий, “за да знаете, че имате живот вечен” (1 Иоан. 5:13). Ап. Павел пък казва, че божествените думи са написани 1) за да ни поучат (1 Кор. 10:11), 2) “та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда” (Рим. 15:4).  

Да го изучаваме

След това, ние сме задължени да изучаваме словото Божие. Първо, защото говори за Христа: “Намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците” (Иоан. 1:45).

Защото така ни подканя ап. Павел: “След като се прочете това послание у вас, наредете да се прочете и в Лаодикийската църква, а онова из Лаодикия да прочетете и вие” (Кол. 4:16).

Защото е необходимост за душата ни: “Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи и, прочее, да ми помогне. Иисус и отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно” (Лук. 10:38-42).

Защото непознаването на Писанията ни води до заблуда и ерес: “Заблуждавате се, като не знаете Писанията” (Мат. 22:29).

Разбира се, когато четем свещения текст на Евангелието, ние сме длъжни да внимаваме в смисъла му, защото ако евреите внимаваха в текстовете на Стария Завет, които четели всяка събота в Синагогата, нямаше да осъдят Христа на смърт: “Жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи” (Деян. 13:27). Затова и ап. Павел ни съветва да внимаваме: “Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем” (Евр. 2:1). Трябва да изучаваме словото Божие където и да се намираме и който час от дена можем. Нека за това ни бъде пример скопецът етиопянин (Деян. 8:26-40).

Да живеем в съгласие с Евангелието

И не само трябва да изучаваме Евангелието, но едновременно с това да стараем да го прилагаме в живота си: “Само живейте достойно за Христовото благовестие” (Фил. 1:27), съветва ап. Павел филипяните. Ако само слушаме думите на Евангелието, а не ги прилагаме, тогава нека чуем какво казва Господ: “А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък; и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването и беше голямо” (Мат. 7:26-27).

Защо думите на Евангелието не винаги принасят плод

Това защо днес думите на Евангелието не винаги принасят плод в нашите сърца ще ни го каже самият Христос. Ще ни го каже с притчата за семето. “…Тая притча значи: семето е словото Божие; а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение” (Лук. 8:11-15).

Ще бъдем наказани

Факт е обаче, че неспазването на Евангелието означава небрежност и безразличие за спасението на душите ни. Но това безразличие, казва ап. Павел, ще ни навлече Божието наказание: “Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата, как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него, когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля” (Евр. 2:2-4).

А на солунските християни казва следните страшни думи: “В пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа и които с вечна погибел ще бъдат наказани от лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество” (Сол. 1:8-9).

Да го проповядваме на хората

Това Евангелие, което ни възражда (1 Кор. 4:15), което е храна за душата ни (Мат. 4:3-4), което ни дарява вечен живот (Иоан. 6:63, 68), което е сила Божия и дава спасение на всички вярващи в Христа (Рим. 1:16), това Евангелие, носещо в себе си спасителната вест, имаме заповед да го проповядваме на всички, които не го познават: “Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден” (Марк. 16:15-16). А за тия хора, които ще предадат евангелското послание на ближните си, ще важат думите от Писанието: “колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто (благата и даровете, осигурени ни от Христа –нгр.)! (Рим. 10:15).

 

ГРЯХ

Лошото пожелание ражда греха, а грехът – смъртта

Първо, нека видим какво е грях и откъде произлиза. Иаон Богослов ни казва, че “всяка неправда е грях” (1 Иоа. 5:17). Иаков, брат Господен, ни казва, че грехът е рожба на лошото и позорно пожелание:“Всеки се изкушава, привличан и примамван от собствената си похот; след това похотта, като зачене, ражда грях” (Иак. 1:14-15).

И действително, брате мой, не стана ли пожеланието на Ева причина да престъпи Божията заповед им така да съгреши? И поради този първороден грях всички хора, казва ап. Павел, станаха грешни, защото “Чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни” (Рим. 5:19).

Ако пожеланието ражда греха, грехът ражда смъртта, подчертава апостол Иаков: “Грехът, извършен, ражда смърт” (Иак. 1:15). А ап. Павел пише: “Чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха” (Рим. 5:12). Грехът представлява най-отровното жило на смъртта. Затова и Павел пише на коринтските християни: “Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът” (1 Кор. 15:56).

Отплатата на греха

Които, брате мой, обичат греха, които му робуват, грешат, а не мислят да се покаят, на тях грехът се отплаща богато. Отплаща им се, бихме казали, стократно! Първо им дава като възнаграждение различни болести. Особено в наши дни страшната и смъртоносна болест СПИН е именно резултатът и възнаграждението за греховете на плътта.

Съмняваш се, че грехът поражда болести? Тогава нека си спомним какво казал Христос на парализирания, който изцерил: “Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо” (Иоан. 5:14). Грехът ни се отплаща още и с различни скърби и притеснения: “Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло” (Рим. 2:9). И най-лошото от всичко, както казва ап. Павел - носи ни смърт (Рим. 6:23). Така, грехът не само не ни ползва с нищо, но напротив, вреди ни, понеже, както казахме ни носи смърт, както телесна, така и душевна.

Изворът на греха

За съжаление, грехът, брате мой, е основал своето царство върху телата ни и по-точно в сърцата ни. И така от сърцата ни излизат различни грехове като “зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека” (Марк. 7:21-23). Затова и ап. Павел ни поощрява “да се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий” (2 Кор. 7:1)поради тази причина същият апостол пише в посланието си към римляните: “И тъй, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните похоти; и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си – Богу, за оръдия на правдата. Грехът не бива да господарува над вас, защото вие не сте под закона, а под благодатта” (Рим. 6:12 -14).

И най-лошото, грехът ни затваря вратите на Царството Божие, казва ап. Павел: “Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни), ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие” (Гал. 5:19-21).

Греховете ще бъдат разобличени

Накрая, нека имаме пред вид, брате мой, че някой ден греховете ни ще бъдат разобличени и ще се разкрият пред очите на всички.

Няма значение дали сме грешили скришно или тайно и днес никой не знае греховете ни. Искаме или не, вярваме или не, те ще бъдат разобличени! Казал го е Христос: “Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае” (Лук. 12:2). Тази истина проповядва и ап. Павел на коринтските християни: “За нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето” (1 Кор. 4:5).

Затова, брате мой, ако не искаме греховете ни да бъдат разобличени пред очите на ангели и хора, съществува един път: покаянието и изповедта! Но преди да се занимаем с тази спасителна промяна, нека за малко обърнем поглед, отново според словото Божие, и към образа на човека, обладан от греха.

 

ГРЕШНИКЪТ

Всички сме грешни

Докато описваме състоянието на грешника, недей оставя ума си, брате мой, да се впуска в издирвания кой е този грешник. Не, защото това си ти самият. И не само ти, но и аз. Всички ние.

 Ап. Павел не ни оставя никаква възможност да мислим по друг начин, понеже “всички съгрешиха и са лишени от славата Божия” (рим. 3:23). И не само ап. Павел, но и Иоан Богослов пише, че “ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим и истината не е в нас” (1 Иоан. 1:8).

Как сме станали грешни

И така, всички сме грешни. Как сме станали такива ще ни каже ап. Павел: “Чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, и по такъв начин грехът премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; защото и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон… И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдание за живот. Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни” (Рим. 5:12-19).

И ако ап. Павел ни каза как сме станали грешни, ап. Иаков ни казва как днес ставаме грешни; нека го чуем: “И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави” (Иак. 4:17). Ап. Петър пък ни казва как утре ще станем грешни: “Най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти” (2 Петр. 3:3). В своите послания ап. Павел споменава кратки списъци с грехове, които тежат на грешника. Така например във второто послание към коринтяните пише: “страхувам се… да не би да има у вас раздори, завист, гняв, свади, клевети, клюкарство, гордост, бъркотии” (2 Кор. 12:20). А на Тимотей пише: “Човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли” (2 Тим. 3:2-5).

Грешникът е враг на кръста

Тук с тъга трябва да кажем, че човекът, който греши, е враг на Христовия кръст: “Мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов” (Фил. 3:18). Най-вече, тези, които са вкусили плодовете на християнския живот, а после се завърнат към греховете, все едно разпъват Христа повторно на кръста. Ето как формулира това ап. Павел: трябва винаги да напредваме, защото иначе има опасност от пагубно връщане назад. “Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век, са отпаднали, - не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят” (Евр. 6:4-6).

Грешникът е дете на дявола

Както познаваме дървото по плодовете му, така и човека, казва Христос – по делата му: “По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши подове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове” (Мат. 7:16-18). Нещо подобно се случва и с грешника.

Факт е обаче, че този, който продължава да греши, не е роден от Бога, но от дявола и така е дете не на Бога, но на дявола. Иоан Богослов пише относно това: “Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола. Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога. Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си” (1 Иоан. 3:8-10).

Образът на грешника

Нека представим тук образа на грешника, точно както ни го дава словото Божие: “Няма нито един праведен, няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да преви добро, няма нито един. Гърлото им – отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им –аспидина отрова; устата им пълни с клетва и горчилка. Нозете им бързи за проливане на кръв; пустош и неволя по техните пътища; те не познаха пътя на мира. Срах Божий няма пред очите им” (Рим. 3:10-18).

Крайното състояние на грешника, неговия завършен образ, виждаме в притчата за блудния син: “Един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свинете ядяха, но никой не му даваше” (Лук. 15:11-16).

Защо християните не грешат

Християните, казва ап. Павел, не грешат. А не грешат, защото с тайнството на кръщението са умрели за греха… “Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем още в него? Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме? И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот. Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението, като знаем това, че вехтият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха; защото, който е умрял, той се е освободил от грях. Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него, знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него. Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога. Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ. И тъй, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните похоти; и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си – Богу, за оръдия на правдата. Грехът не бива да господарува над вас, защото вие не сте под закона, а под благодатта” (Рим. 1:14).

Ако обаче, брате мой, по време на духовната битка паднем в някой грях, тогава, казва Иоан Богослов, не бива да се отчайваме: “Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника: и Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят” (1 Иоан. 2:1-2).

Кога жертвата на Христа не спасява грешника

Тук, брате мой, е необходимо внимание, защото има опасност, ако продължаваме волно да грешим, дори Христовата жертва да не бъде вече в сила за спасението ни и да изгубим Царството Божие. Тези страшни думи не са наши, а на ап. Павел, и са записани в посланието му до евреите: “Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове, а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците. Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?” (Евр. 10:26-29). Страшни са действително тези боговдъхновени думи. Затова нека внимаваме да се въздържаме от всякакъв грях. Защото, брате мой, в съдния ден няма да можем да представим никакво оправдание. Впрочем казва ни го сам Господ: “Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си” (Иоан. 15:22).

Какво казва словото Божие на тези, които мислят, че нямат грехове

И така, докато словото Божие ни уверява, че всички сме грешни, има християни, които мислят, че на тях не им тежи никакъв грях. Затова и избягват тайнството изповед. А които от тях идват, уверяват духовника че не чувстват да им тежи какъвто и да било грях и просто искат от свещеника да им прочете молитвата. Към тези християни се обръща словото Божие и казва: “Зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си. Защото казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп и гол, - съветвам те да си купиш от Мене злато, през огън пречистено, за да се обогатиш; и бяло облекло, за да се облечеш, и да се не виждат срамотите на твоята голота, и с очна мас намажи очите си, за да виждаш. Които Аз обичам, тях изобличавам и наказвам. И тъй, бъди ревностен и се покай” (Апок. 3:15-19).

Адът е мястото на грешника

Които обаче, не дай Боже, умрат в грях и неразкаяли се, тогава, казва словото Божие, ги очаква страшното и мъчително място на ада: “А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт” (Апок. 21:8).

Преди да накаже, Бог дава време за разкаяние

Разбира се, преди да накаже грешника, Бог му дава време и възможности да се покае: “И дадох и време да се покае за блудството си, но тя се не покая. Ето, нея хвърлям на постелка, а прелюбодействащите с нея – в голяма скръб, ако се не покаят за делата си” (Апок. 2:21-22).

Никакви отношения с грешника

Но преди да приключим тази глава, трябва да кажем и какви ще са отношенията ни с онези, които презират Бога и вярата ни. По този въпрос ап. Павел е категоричен и ни съветва да не поддържаме никакви отношения и общуване с такива хора. А това той ни забранява, не само, за да предпази нас, но и за да вразуми другите. Ето защо, както на коринтските християни, така и на солунските, но и на Тимотей, той пише в тази връзка: “Писах ви в писмото си – да нямате общение с блудници; и не изобщо с блудниците на тоя свят, или с користолюбци, или с грабители, или с идолослужители, защото, инак, би трябвало да излезете от тоя свят. Но сега ви писах да не се сношавате с оногова, който, наричайки се брат, остава си блудник, или користолюбец, или идолослужител, или хулник, или пияница, или грабител; с такъв дори и да не ядете. Защото моя работа ли е да съдя и външните? Не съдите ли вие вътрешните? Външните пък ще съди Бог. Махнете, прочее, злия изпомежду си” (1 Кор. 5:9-13). “Заповядваме ви също, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да страните от всеки брат, който постъпва безчинно, а не по преданието, що е получил от нас” (2 Сол. 3:6). “Ако ли някой не послуша думите ни в това послание, забележете го и не се сношавайте с него, за да се засрами” (2 Сол. 3:14). “Наглед (ще) имат благочестие, но от силата му (ще) са се отрекли. И от такива се отвръщай!” (2 Тим. 3:5).

Въпреки това, разбира се, наш дълг е да се стараем да убедим хората, живеещи в мрака на незнанието и греха, да оставят този живот и да се върнат при Бога, живеейки новия живот, който Христос дарява: “Ако някой между вас, братя, се отклони от истината, и друг го обърне, нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове” (Иак. 5:19-20).

 

МИР

Извор и подател на мира е Христос

Мирът, брате мой, е дар Божи за човека. Той е, казва ап. Павел, плод на Пресветия Дух: “А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра” (Гал. 5:22). Копнеж на човека и особено на нашето време, е на земята да царува мир. За тази цел се полагат огромни усилия, най-често безрезултатни. И как да сполучат, когато човекът не чука на вярната врата? Действително, дали Обединените Нации са тези, които ще осигурят мира на човечеството? Или може би силата на оръжието на суперсилите е това, което ще го наложи? Явно не. И затова човек трябва другаде да се обърне и да потърси мира. А Този, Който е извор и подател на мира е нашият Господ Иисус Христос: “А Сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак; Господ да бъде с всички вас!” (2 Сол. 3:16).

Христос ни помири

Да, брате мой, идването на Христос на земята донесе на човека мира. Първо помири човека с Бога и ангелите: “Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!” (Лук. 19:38). А ап. Павел допълва: “И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа” (Рим. 5:1). После помири евреите с езичниците, събаряйки така стената на враждебността, която ги разделяше на два  вражески лагера: “Защото Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред, като с плътта Си унищожи враждата, а с учението – закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир, и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата; и като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки” (Ефес. 2:14-17). Как ни помири? “С кръвта на кръста Си”: “И чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го умиротвори чрез Него, с кръвта на кръста Му” (Кол. 1:20).

Божият мир е различен от мира на света

Разбира се, този Божи мир се различава от светския мир. Казва ни го Самият наш Господ: “Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши” (Иоан. 14:27). Именно този мир човешкият ум не може да възприеме, казва ап. Павел, пожелавайки да пази сърцата и мислите на християните: “И Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса” (Фил. 4:7).

Ако днес мирът отсъства от света, обществото, семейството, от самия човек, това се дължи на отсъствието на Бога. Как да имаме мир помежду си, когато нямаме мир с Бога? Как да имаме мир помежду си, когато гоним от живота си Христа, изворът и подателят на мира?

Словото Божие желае мир сред хората

Ап. Павел настоява и ни подбужда да се стремим към мира: “Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа” (Евр. 12:14). И не само да се стремим към мира, но и да се умножава той сред нас: “Благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ” (2 Петр. 1:2). Също подкана на ап. Павел е да живеем в мир: “И тъй, братя, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир, - и Бог на радостта и на мира ще бъде с вас” (2 Кор. 13:11). И доколкото зависи от нас да имаме с останалите хора мирни отношения: “Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци” (Рим. 12:18). Единствено мирът е връзката, която обединява хората помежду им: “И (да) залягате да запазвате единството на Духа чрез връзките на мира: (Ефес. 4:3).

Миротворците са блажени

Христос облажава миротворците, казвайки: “Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии” (Мат. 5:9). И ап. Павел казва за тези, които възвестяват радостната вест на мира: “И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: “колко прекрасни са нозете на ония,които благовестят мир, които баговестят доброто!” (Рим. 10:15).

Затова, ако искаме да придобием този мир и да се промени обществото ни, трябва отново да се свържем с Троичния Бог и да приложим в живота си Христовото Евангелие. Само тогава войните ще изчезнат и вместо вражда на земята ще зацарува Божият мир.

 

ЕЗИК

 

Какво представлява злият език

Макар и езикът да е един от най-малките членове на нашето тяло, то неговата важност и значение са неизмерими.

С него можем да общуваме с ближните си и да изразяваме чувствата си пред Бога. Само тези, които са лишени от този Божи дар знаят какво неоценимо съкровище е за човека езикът. За нещастие обаче човекът използва най-често този Божи дар за зло, за разрушение. Словото Божие ни казва, че от един такъв зъл и коварен език произлизат лъжата, измамата, злословието, клеветата и пр. Един такъв зъл език е отровна змия, наточен бръснач, остър меч, който ранява, стрела, която убива хора.

Да го обуздаваме

Ето защо и ап. Иаков ни съветва, че е нужно да обуздаваме езика си, за да не грешим. Само ако обуздаваме езика се ще можем да управляваме цялото си тяло: “Ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло. Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от бурни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае; тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля” (Иак. 3:2-5). Същият апостол подчертава: “Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, той мами сърцето си, неговото благочестие е суетно” (Иак. 1:26). Почти същото ни съветва и ап. Петър пишейки: “Както казва Писанието: който обича живота и иска да види добри дни, нека държи езика си от зло и устата си от говорене на коварни думи, нека се отклонява от зло и да прави добро, нека търси мир и да се стреми към него” (1 Петр. 3:10-11).

Образ на човек с необуздан език

Ап. Павел, в посланието си до Римляни, ни дава едно кратко описание на грешния човек, който предоставя езика си в служба на сатаната: “Няма нито един праведен, няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да  прави добро, няма нито един. Гърлото им – отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им – аспидна отрова; устата им пълни с клевета и горчилка. Нозете им бързи за проливане на кръв; пустош и неволя по техните пътища; те не познаха пътя на мира. Страх Божий няма пред очите им” (Рим. 3:10-18).

Злото, което поражда

Накрая, нека види как описва ап. Иаков езика и какво зло може да причини: “Тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля; и езикът е огън, украшение на неправдата ( или: цял един свят на неправда); езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената; защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество, а езика никой човек не може укроти; той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова. С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие. Из същите уста излиза и благословия и клевета: не трябва, братя мои, това тъй да бъде. Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода? Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза – смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода” (Иак. 3:5-12).

След всичко това, брате мой, не ни остава нищо друго освен доколкото можем да внимаваме върху езика си, защото Христос ни предупреждава: “И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден” (Мат. 12:36).

 

ЛЪЖА

 

Когато лъжем правим грях и се превръщаме в деца на дявола

Факт е, брате мой, че лъжата е пуснала дълбоко корени в нашия живот. Твърде малко са тези хора, които избягват лъжата и си служат с истината. Дори и в съдилищата царува лъжата, въпреки Божията заповед! И така, ако човекът си служи с лъжата и живее в нея, Бог, казва ап. Павел “е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: “за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато и в съд” (Рим. 3:4)(или: … “е истинен и правдив във всичко, което казва, а всеки човек, напротив, изглежда лъжец и неизпълняващ обещанията и задълженията си, както впрочем е писано в псалмите: за да се покажеш, Боже, справедлив и истинен в думите си и да победиш, ако някога дръзнат хората да те съдят”).

За жалост, повечето хора не искат да повярват, че  лъжата представлява голям грях и се наказва от Бога.нашият Господ,  искайки да ни предпази от този голям грях, ни съветва отговорите ни да се ограничават до едно  “да” или “не”: “Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия” (Мат. 5:37). И действително, каквото е повече от това е от лукавия, тоест от дявола. Защото дяволът е не само лъжец или дори главният сред лъжците, но е изворът и бащата на лъжата! Това казва Христос на непокорните евреи: “Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата” (Иоан. 8:44). Че сатаната е този, който тласка човека да излъже, казва ап. Петър на лъжеца Анания: “Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?” (Деян. 5:3).

Следователно, брате мой, веки, който в живота си служи с лъжата, вече не принадлежи към Божиите чада, а към тези на дявола. Той е дете на дявола. Нека си припомним думите на ап. Павел към магьосника Елима: “О, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища?”(Деян. 13:10).

Еретиците са лъжци

Словото Божие, осен за дявола, бащата на лъжата, ни говори и за други лъжци, също истински дяволски чада, а това са различните еретици от всички векове. Това са тези, казва Иоан Богослов, които отричат божествеността на Христа: “Кой е лъжец, ако не оня който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина” (1 Иоан. 2:22). Но тези лъжци Христовото Евангелие ги нарича 1) антихристи: “Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време. Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши. И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко. Не ви писах, че не знаете истината, а че я знаете, както и че никоя лъжа не иде от истината. Кой е лъжец, ако не оня който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца. И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас, което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца. И това е обещанието, което сам ни обеща – вечният живот. Това ви писах, поради ония, които ви прелъстяват. И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило. И тъй, чеда, пребъдвайте в Него, та, когато се яви, да имаме дръзновение и да се не посрамим от Него, кога дойде” (1 Иоан. 2:18-28). Нарича ги 2) лъжеапостоли: “Зная делата ти, труда ти и търпението ти, и че не можеш да търпиш лошите; зная, че си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, а не са, и си ги намерил лъжци” (Откр. 2:2). Нарича ги 3)лъжепророци: “Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители” (Мат. 7:15). Нарича ги 4) лъжехристи: “Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е – не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно и избраните”(Мат. 24:23-24). Нарича ги 5) лъжеучители: “Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха” (2 Тим. 4:3). “Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел” (2 Петр. 2:1).

Лъжците ще бъдат наказани

Всички тия, брате мой, ни тласкат към лъжата и измамата. Само че всяко “престъпване и непослушание спрямо Божия Закон е получило справедлива отплата и наказание”, казва ап. Павел. Но как ние, брате мой, ще избегнем Божието наказание, когато съгрешаваме, служейки си с лъжата? И за да видим, че действително, човекът, който лъже бива наказван, и то строго, нека се спрем на случката с Анания и Сапфира: “Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата? Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога. Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го. След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило. А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова. Но Петър и каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат. И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа и. И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това” (Деян. 5:3-11). И трагичното, брате мой, е, че ако не се разкаем за този грях, ще се озовем във вечния ад: “А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън жупел; то е втора смърт” (Откр. 21:8).

Занапред без лъжата

Затова ап. Павел ни съветва, преди да е станало късно: “Като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму” (Ефес. 4:25). Както и: “отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си; не се лъжете едни други, след като съблякохте вехтия човек заедно с делата му” (Кол. 3:8-9).

 

ГРИЖИ

 

Да нямаме грижи

Нека кажем и няколко думи за житейските грижи, защото в наши дни човекът не прави нищо друго освен да мисли и да се грижи как да събере преизобилни блага “приготвени за много години”. И в това си усилие той се задушава от стрес и нерви, от безпокойство и безсъние, за да стигне в крайна сметка до някоя сърдечна клиника.

Именно тази грижа, това внимание за преходните житейски неща, словото Божие забранява: “Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?” (Мат. 6:25). “Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях” (Мат. 6:27-29); както и: “И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му” (Мат. 6:34).

За всички тези житейски неща се грижат “езичниците”, тоест тези, които се намират и живеят далеч от Бога. Но не и християните - тези, които вярват и поверяват самите себе си и проблемите си на истинния Бог: “И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или како да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това” (Мат. 6:31-32).

Нашите проблеми и нужди в ръцете на Бога

Ап. Павел ни съветва, от каквото и да с нуждаем, да се обръщаме към Бога: “Не се грижете за нищо, но във всичко чрез  молитва и моление с благодарност откривайте пред Бода своите просби” (Фил. 4:6). Същото ще ни каже и ап. Петър: “Всичките си грижи Нему възложете, защото Той се грижи за вас”(1Петр. 5:7).

Да, брате мой, всичките ни проблеми, всичките ни нужди, всичко, което се отнася до материалните ни нужди, нека го оставим в ръцете на Бога и Той ще се погрижи по-добре от нас да но го даде. Впрочем, Самият Христос ни уверява, че ще ни даде всички земни блага, стига преди всичко да търсим духовните блага н царството Божие: “Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33).

На първо място духовните блага

А първо трябва да търсим духовните блага, защото от тях имаме по-голяма нужда. Нека си спомним какво е казал Христос на Марта, когато тя възнегодувала, че сестра и Мария, вместо да и помогне в приготовлението на яденето, била седнала и слушала Христовите думи: “И като вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи и, прочее, да ми помогне. Иисус и отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да и се отнеме” (Лук. 10:38-42).

Житейските грижи – пречка за спасението на душата ни

А Бог ни забранява този вид грижа, защото тя става причина да проявяваме небрежност и безразличие към спасението на душата ни, затова и Христос ни предупреждава, казвайки: “Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преядане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно” (Лук. 21:34).

Това че житейските грижи не позволяват на словото Божие да даде плод в сърцето ни, ни го казва пак Самият Христос: “Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха. А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно” (Мат.13:7;22).

Внимание

Накрая, брате мой, искам да направя едно пояснение, да не би да разбереш погрешно Божиите думи и да спреш да работиш и да се интересуваш от личния си и семейния си живот и да те предаде дяволът на леността и безделието. Когато казваме, че Христос осъжда грижата и иска от хората да не се грижат какво ще ядат и какво ще пият, имаме пред вид онази грижа, от която отсъства вярата в Божиите промисъл и интерес към човека. Защото иначе ще важат и за нас думите на ап. Павел: “Който не иска да се труди, не бива и да яде. На такива заповядваме и ги молим в Господа нашего Иисуса Христа да работят безшумно и свой хляб да ядат” (2 Сол. 3:10;12).

 

БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ

Да вярваме в Божия Промисъл

Казахме, че човекът трябва не да не работи, но да не се грижи толкова много за материалните си нужди, че да се измъчва от тревога и да рискува да получи сърдечни болести. А ще спре да страда от тази мъчителна грижа, ако повярва в любовта и Промисъла Божии. Разбира се много хора отричат този Божи Промисъл и вярват в собствените си ум и сила. Твърдят, че ако те не работят, не тичат и не се интересуват, ще останат гладни, ще търпят лишения и няма да сполучат. Очевидно тези хора не само не само бъркат, но и изпадат в грях. Защото явно забравят Христовите думи: “Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?” (Мат. 6:27). Нито са чули ап. Павел да казва: “И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува” (Рим. 9:16).

Бог промисля и  се грижи за хората

В това, че Бог промисля и се грижи за всички хора ни уверява самият Христос: “Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци! И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или како да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му” (Мат. 6:25-34).

Загрижеността на Христа за материалната храна на хората

Нека си спомним още загрижеността на Христа за материалната храна на онези хора, които стояли гладни поради проповедта Му: “А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат. А те Му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби. Той рече: донесете Ми ги тука. И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа. И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша; а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца”.(Мат. 14:15-21).

Освен това Бог се грижи за всички и без разлика: “… Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни” (мат. 5:45).

Ясно е, брате мой, че Бог се грижи за нас, стига и ние самите да го искаме, иначе ни изоставя, както е изоставил и евреите: “Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте. Ето, оставя се вам домът ви пуст” (Мат. 23:37-38).

Доверие в Божия Промисъл

Ап. Павел ни казва да имаме доверие в Божия Промисъл, защото Той никога няма да ни изостави, защото Сам Бог ни уверява в това: “Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате. Защото сам Бог е казал: “няма да те оставя, нито ще те напусна” (Евр. 13:5).

Да, нека вярваме в Божия Промисъл, а не в богатствата и силата си: “Наръчвай на богатите в тоя свят, да не мислят високо за себе си, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко в изобилие за наслада” (1 Тим. 6:17).

 

БОГАТИТЕ

 

Да се пазим от алчността и сребролюбието

Христос ни съветва да се пазим от всяка алчност: “При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си” (Лук. 12:15). Ап. Павел пише на Тимотея, че сребролюбието е коренът на всички злини, и които са в негова власт се отдалечават от вярата в Христа: “Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки” (1 Тим. 6:10). Господ твърде ясно ни казва, че богатият не може да служи едновременно на Бога и на богатството: “Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона” (Мат. 6:24).

Богатите рискуват

Трябва да знаем, братя мои, че тези, които искат да забогатеят изпадат, както казва ап. Павел, в много изкушения и клопки, които им вредят: “А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел” (1 Тим. 6:9). Затова и съветва Тимотей да казва на богатите да не възлагат надеждите си на богатството но на Бога: “ Наръчвай на богатите в тоя свят, да не мислят високо за себе си, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко в изобилия за наслада; да вършат добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри и общителни, като по този начин си събират съкровище – добра основа за бъдещето, за да постигнат вечен живот” (1 Тим. 6:17-19).

Не с незаконни средства

За да забогатеят тези хора често си служат с лъжата; пример за това са Анания и Сапфира: “А един мъж, на име Анания, с жена си сапфира, като продаде имот, скри от стойността, със знанието и на жена си, а една аст донесе и сложи пред нозете на апостолите. Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?” (Деян. 5:1-3).

Когато пък виждат , че интересите им биват ощетявани не се двоумят да пратят в затвора дори и Божиите светии: “Тогава господарите и, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците. И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме. Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги; и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази” (Деян. 16:19-23).

Заплахи за богатите

Ап. Иаков отправя заплахи към жестоките богаташи: “Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте за бедите, които идат върху вас. богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха. Златото ви и среброто ръждяса, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън: събрали сте си съкровища за последни дни. Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жътварите стигнаха до ушите на Господа Саваота. Живяхте разкошно на земята и се наслаждавахте, угоихте сърцата си като в ден на заколение. Осъдихте, убихте праведника; той ви се не противи” (Иак. 5:1-6).

Почит за бедния, а не за богатия

Същият апостол укорява тези християни, които правят разграничение между бедни и богати: “Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи, и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми, то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли? Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат? А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища? Нали те хулят доброто име, с което вие се наричате?” (Иак. 2:2-7).

Богатият трудно ще се спаси

Словото Божие не спира дотук. Предупреждава ни още, че богатите рискуват да загубят, поради богатството си, царството Божие. По повод богатия младеж Христос казва: “Истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие” (Мат. 19:23-24). С притчата за богаташа и Лазар Христос иска да подчертае, че жестокостта на богатите спрямо бедните ги води към вечния ад: “Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му. Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш” (Лук. 16:19-25).

Богатите да помагат на бедните

Иоан Богослов казва, че който има богатства, а не помага на бедните, той не обича Бога: “А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си, - как пребъдва в такъв Божията любов?” (1 Иоан.3:17). Ап. Иаков пък казва, че този, който не помага на бедния, вярата му не го спасява: “Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата? Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза? Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва” (Иак. 2:14-17).

Богатството е пречка за духовния ни напредък

Нека не забравяме, че ако словото Божие не дава плод в сърцата ни, това се дължи на житейските грижи и на заблудата на богатството: “грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно: (Марк. 4:19).

И тъй, за богатствата, които така много желаем и мечтаем как да ги придобием, Христос ни казва: “Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” (Мат. 6:19-21).

Също така, не бива никога да забравяме това, което ни казва братът Господен Иаков за бедния и богатия: “Униженият брат да се хвали със своята висота, а богатият – със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева: изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът и олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища” (Иак. 1:9-11).

В какво да богатеем

Накрая, брате мой, ние нека богатеем, както казва ап. Павел на Тимотей, с добри дела, за да придобием така вечния живот: “Да вършат добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри и общителни, като по този начин си събират съкровище – добра основа за бъдещето, за да постигнат вечен живот” (1 Тим. 6:18-19).

Нека се обогатяваме още “с всяко слово и всяко познание”. “Чрез Него се обогатихте с всичко, с всяко слово и всяко познание” (1 Кор. 1:5).

Впрочем, ние сме богати с благодатта Божия: “Защото вие знаете милостта на Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия” (2 Кор. 8:19). Да, богати сме, защото сме наследници на Царството Небесно: “Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?” (Иак. 2:5).

 

СМЪРТ

 Как е дошла смъртта в света

Смъртта е нещо, което човек не иска не само да вижда, но дори и да помисля за него.

Но колкото и да се старае, накрая няма да може да я избегне. За съжаление смъртта е действителност за всеки един от нас. Да, брате мой, и ние ще умрем. И понеже ще умрем, нека видим какво ни учат Господ и апостолите по този важен въпрос, за да можем да се изправим пред него не като неверници, но като вярващи и добри християни. На въпроса на човека “как смъртта е дошла в света?”  ап. Павел ни отговаря, че това е станало поради непослушанието на първите човеци. Този техен грях е породил и донесъл, като лошо наследство за всички хора, смъртта: “Чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; … Обаче смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама” (Рим. 5:12;14).

Смъртта е рожба на греха

Силата и жилото на смъртта е грехът, подчертава ап. Павел: “Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът” (1 Кор. 15:56). Следователно, тези, които вършат грях падат право в ръцете на този наш враг, наречен смърт. Ап. Павел го казва много ясно: грехът възнаграждава слугата си със смърт: “Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божии е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ” (Рим. 6:23). Съвсем същото ни казва и ап. Иаков: “След това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт” (Иак. 1:15).

Да мислим за смъртта

Известно ни е и сме сигурни, че ще умрем, но не знаем часа на нашата смърт. Именно защото не го знаем сме длъжни да се приготвяме, та когато дойде, да бъдем готови. Затова умът ни не бива да бива да бъде само в земните неща, сякаш ще живеем вечно тук на земята, но да мислим и за действително страшното тайнство на смъртта. И тъй, нека внимаваме, за да не ни сполети, това, което сполетяло и безразсъдния богаташ от Евангелието, който, виждайки изобилието на благата си и забравяйки, че има смърт, казал на душата си: “Имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се” (Лук. 12:19). Но ето, че той си правил сметката, както бихме казали, без кръчмаря. Защото точно тогава се намесва Господ и  му казва: “безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” (Лук. 12:20). Именно защото часът на смъртта е неизвестен, ап. Иаков ни съветва да планираме всичките си работи, казвайки “ако е волята Божия и сме живи”. “Чуйте сега вие, които казвате: “днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще поживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим”, вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? пара, която се явява за малко време, па изчезва. Вместо да казвате: “ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова” (Иак. 5:13-15).

Христос победи и премахна смъртта

Ако някога смъртта е била плашило и страшилище за човека, то днес не бива да бъде. И за истинските християни не е. Просто защото Христос с кръстната Си смърт премахна не само смъртта, но и дявола, който я държеше в своя власт и ни заплашваше с нея. Ап. Павел пише: “А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство” (Евр. 2:14-15). Това поражение на смъртта представя и ап. Павел, когато пише на коринтските християни: “А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртно тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: “смъртта биде погълната с победа”. “Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът. Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа” (1 Кор. 15:54-57).

Защо не бива да скърбим за нашите мъртви

И не само я премахна, но и ни дари чрез евангелското учение живот и нетление. Ап. Павел пише: “А открита сега с явяването на нашия Спасител Иисуса Христа, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и нетление чрез благовестието” (2 Тим. 1:10). Затова и ап. Павел не само не с бои от смъртта, но я желае и я смята за придобивка, защото, както казва, го обединява с Христа: “Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка. Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро” (Фил. 1:21; 23). Впрочем с тази мисъл утешава ап. Павел, онези християни, които са загубили свои любими хора и им казва: “Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него” (1 Сол. 4:13-14). И не бива да плачем и да тъгуваме, брате мой, толкова много, защото вярваме, че нашите любими хора не са умрели, но живеят и ще живеят вечно. В това ни уверява победителят на смъртта, Христос: “Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божии и, като чуят, ще оживеят” (Иоан. 5:24-25).

Умира тялото, не душата

Тук, брате мой, искам да направя едно пояснение. Човекът, както знаем, се състои от душа и тяло. Следователно, когато казваме, че еди-кой си е умрял, имаме пред вид физическата смърт, смъртта на тялото, а не на душата. Защото душата е безсмъртна и си остава безсмъртна. Затова и, когато пак казваме, че ще дойде възкресение на мъртвите, имаме пред вид, че само телата ще възкръснат, които и ще се съединят с безсмъртната душа, за да бъдат съдени и да се оправдаят пред страшния олтар на справедливия Съдия.

Успение, а не смърт

След това отклонение, нека се върнем към нашия въпрос, за да видим , че смъртта за християните не се нарича вече смърт, но сън, успение. Първият, Който е нарекъл смъртта сън е Самият Христос. Нека си припомним случая със смъртта на дъщерята на Иаир. Момичето било умряло и роднините плачели, а Христос, като ги приближил им казал: “Що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи” (Марк. 5:39). Когато приятелят Му  Лазар умрял, Христос казал на учениците Си: “Лазар нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее” (Иоан. 11: 11-12). Но понеже учениците не разбрали какво имал пред вид Христос, затова им го казал по-ясно: “Лазар умря” (Иоан. 11:14). Накрая, и в Деянията на Светите Апостоли, както разбира се и в другите Послания на Новия Завет, смъртта се нарича сън (Деян. 7:60).

Какво е необходимо, за да не умре душата

Никога обаче не бива да забравяме, че освен физическата смърт съществува и духовна смърт, смъртта на душата

Да, брате мой, умира и безсмъртната душа! И то, умира преди още да е умряло тялото. Разбира се, смъртта на душата е различна от тази на тялото. Едната е физическа, другата – духовна. Във всеки случай духовната смърт на душата е безкрайно по-страшна от физическата смърт на тялото. Тези два вида смърт дори не могат, мисля, да бъдат сравнявани. А от тази смърт, тоест духовната, всички трябва да се страхуваме. Защото тази духовна смърт ни разделя завинаги от Бога и ни дава за жилище вечния ад. Тази духовна смърт, която, както е известно, произхожда от греха, Апокалипсисът я нарича втора смърт. А втората смърт ще сполети, казва Иоан Богослов, всички, които са съгрешили в живота си без да се покаят: "А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт” (Откр. 21:8). И така, за да не умре душата ни трябва, докато сме живи, да сме умрели за греха, за вехтия човек, за плътта, за тялото, за Закона и, накрая, за световните стихии.

1)     За греха: “Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ” (Рим. 6:11)

2)     За вехтия човек: “Като знаем това, че вехтият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха” (Рим. 6:6).

3)     За плътта: “Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите” (Гал. 5:24)

4)     За тялото: “Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда” (Рим. 8:10). ( или “ако обаче Христос властва в съществуването ви, тогава разбира се продължавате на умирате телесно поради греха, но духът ви дава живот, защото Бог ви оправда”).

5)     За закона: “Чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога” (Гал. 2:19). И накрая,

6)     За всички световни стихии: “И тъй, ако вие с Христа умряхте за стихиите световни, то защо като живеещи в света допускате да ви налагат постановления?” (Кол. 2:20).

И така, на въпросът, кого няма да сполети тази духовна и вечна смърт, отговор дава нашият Господ: “Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки” (Иоан. 8:51).

  

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

 

Отрицателите на Възкресението

Ако за неверните и безбожните Възкресението на мъртвите “в последния ден” бива предмет на осмиване и презрение, то за нас християните то представлява центъра на нашата вяра и надежда.

Проповедта на Апостолите не е била нищо друго, освен проповед за Възкресението на Христа и на хората. Разбира се, както сега, така и тогава, много хора, въпреки уверенията на боговдъхновените Писания, не вярвали във възкресението на мъртвите. Пример за това са садукеите. Те не вярвали във възкресението на мъртвите, въпреки всичко, което вероятно са видели, или поне са чули, че Христос, освен другите чудеса, които извършил, възкресил и мъртъвци. Искайки да Го изкушат и да Го поставят в трудно положение, те Го запитали за онзи известен случай за седемте братя, които имали една жена: “Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си; у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си; също и вторият, третият, дори до седмия; а след всички умря и жената; и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? Понеже всички я имаха. Иисус им от говори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия; защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата. А за възкресението от мъртвите не сте ли чели казаното вам от Бога, Който казва: “Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов”. Бог не е Бог на мъртви, а на живи” (Мат. 22: 24-32).

Отрицатели и подигравачи на Възкресението са били, брате мой, и нашите предци, атиняните. Когато ап. Павел стигнал в речта си до мястото, където казвал на атиняните, че трябва да се покаят, защото Бог “определи ден, когато ще съди праведно вселената чрез предопределения от Него Мъж, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите. Като чуха за възкресение на мъртвите, едни се присмиваха, а други думаха: друг път щем те послуша за това” (Деян. 17:31-32).

Христос възкръсна

И така, на всички стари и по-нови отрицатели на Възкресението идва да отговори ап. Павел и то с логични аргументи. В началото на 15 глава на Първото послание до коринтяни говори за Христовото Възкресение, казвайки, че Христос е бил погребан, възкръснал и след възкресението Си се явил на учениците Си: “Че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията, и че се яви на Кифа и след това на единайсетте; после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи доднес, а някои и починаха; после се яви на Иакова, след това на всички апостоли, а най-после от всички се яви и на мене, като на някой изверг” (1 Кор 15:4-8).

Мъртвите ще възкръснат

След това ап. Павел, основавайки се на Христовото Възкресение, проповядва и поддържа възкресението от мъртвите на всички хора. Но за да убеди всички онези, които отричат възкресението на мъртвите, първо отправя някои въпроси, давайки им в същото време сам подходящите отговори: “И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви? А щом няма възкресение от мъртви, то и Христос не е възкръснал; ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. При това, ако наистина мъртви не възкръсват, ние излизаме лъжесвидетели Божии, понеже свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресявал; защото, ако мъртви не  възкръсват, и Христос не е възкръснал; ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете; тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали. И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци. Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък. Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят” (1 Кор. 15:12-22).

Доказателство за възкресението на мъртвите е също и поведението на Апостолите и на вярващите. Ап. Павел продължава да настоява върху този голям и жизнено важен за човешкото спасение въпрос за възкресението. Казва им, или по-скоро казва на нас: “Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? (или: ..какво ще правят и какво ще спечелят тези, които в последния момент се решават да претърпят кръщението на мъченичеството и на кръвта, жертвайки живота си с надеждата, че ще се съединят със събранието на мъртвите, които обаче са живи на небето и един ден ще възкръснат?). Защо ли се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите? (или: защо се подлагат на кръвното кръщение, ако мъртвите никога няма да възкръснат?). Защо ли и ние се подлагаме всеки час на опасност? Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ. Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем! Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави. Свестете се, както трябва, и не грешете; защото някои от вас нямат познание за Бога – за ваш срам го казвам” (1 Кор. 15:29-34).

И не само ап. Павел, но Самият Богочовек Иисус многократно ни уверява, че мъртвите ще възкръснат: “Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Иоан. 5:25, 28-29).

За да не се смущаваме и да не тъгуваме за смъртта на любимите ни хора, ап. Павел ни казва: “Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него” (1 Сол. 4:13-14).

Как ще стане възкресението на мъртвите

В недоумението на човека как ще стане възкресението на мъртвите отново идва боговдъхновения ап. Павел и ни казва: “Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим. Де ти е, смърте жилото? Де ти е, аде, победата? И тъй, братя мои възлюбени, бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа” (1 Кор. 15:51, 55, 58). Приблизително същото ще каже и на солунските християни: “Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, защото сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем” (1 Сол. 4:15-17).

Как ще бъдат възкръсналите тела

Ап. Павел не спира с това, как ще стане възкресението, но, просветен от Светия Дух, продължава нататък и ни казва и как ще бъдат възкръсналите тела. И така, в първото послание до коринтяни пише: “Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат? Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшеничено или друго някое; но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло. Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга – рибената, друга – птичата. Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните; един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък. Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление – възкръсва в нетление; сее се в безчестие – възкръсва в слава; сее се в немощ – възкръсва в сила; сее се  тяло душевно – възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно. Тъй е и писано: “първият човек Адам стана жива душа”, а последният Адам – животворен дух. Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното. Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето. Какъвто в земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните; и както сме носили образа на земния, така ще носим и образа на Небесния. И това ви казвам братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление. Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облее в безсмъртие” (1 Кор. 15:35-53).

Да, брате мой, мъртвите ще възкръснат “в последния ден”. Нека чоем какво ни казва Христос: “Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден” (Иоан. 6:40).

Духовното възкресение

Само че бих искал да обърнем внимание и на едно друго възкресение, предшестващо окончателното и световно възкресение.

Както освен физическата смърт съществува и духовната, тоест смъртта на душата, така освен възкресението на телата, има и духовно възкресение, възкресението на душата. Човекът, който живее в грях е мъртъв за Бога. Пример за това е блудният син, за когото, когато се завърнал, небесният баща казал: “Тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери” (Лук. 15:24). От тази духовна смърт ни възкреси Христос: “И вас, които бяхте мъртви в греховете и в необрязването на плътта си (или: и в идолопоклонничеството си), Той оживи заедно с Него” (Кол. 2:13). И тъй, човекът който живее в Христа, е възкресен, затова ап. Павел казва, че като възкресени, сме длъжни да търсим небесните блага: “И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното” (Кол. 3:1-2).

За нещастие обаче, било поради нехайство и безразличие, било поради невнимание, често пъти дяволът намира случай да ни умъртви душевно с отровните стрели на греха. От тази смърт на душата човеколюбивият Бог е готов отново да ни възкреси и да ни дари вечния живот, стига ние да поемем по пътя на покаянието. Само тогава ще каже и за нас: “Тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери” (Лук. 15:24).

* текстът е само част от цялата книга